reinbow
556 el resultado
ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...
  565 
Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води ...
  561 
Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...
  556 
ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...
  569 
Преди да съмне, с теб ще сме си чужди,
нощта ще е изпила любовта
на глътки звездно-теменужени,
от нас ще си е тръгнала страстта.
Преди да съмне, вече ще сме други, ...
  487 
VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
  612 
VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
  568 
... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...
  525 
V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...
  581 
... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...
  519 
ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...
  701 
ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...
  578 
Прокарвам пръсти сред танцуващите капки
по голото ти тяло върху мен,
след ноктите оставям нежни шарки
от страст, изписана в сатен.
Косите, разпилени по леглото, ...
  753 
ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...
  723 
"Игри на съдбата"
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...
  1119 
Налей любов, на глътки непосилни
да пием до забрава и да ни горчи.
Омайно биле да ни дава сили
да се обичаме дори и да боли.
Налей без мярка (чаши пЪлни), ...
  733  10 
С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни, ...
  671 
В очите ти аз виждам този свят
и даже онова, което там го няма,
сърцето вече не побира любовта,
а мислех си преди, че е голямо.
Там горе някой те е сътворил за мен, ...
  740 
Замислих се в минало време...
какво бях преди да те срещна -
живот превърнат във бреме
удавен в сълзи горещи...
Самотни, страдащи нощи, ...
  686 
Или исто(е)рията на моята поезия...
Аз пиша... не... аз пишех стихове...
от болката се раждаха един след друг.
Изписах и изхвърлих много листове
и с тях от себе си частици всеки път. ...
  516 
Различен си... това харесах в теб.
Сега различното ме кара да тъгувам.
Мълчанието ти сърцето ми боде,
сега и думите ми трудно се римуват.
Къде остана нашият си свят? ...
  532 
Когато зимата се спуска с леден цвят,
снежинки от тъга във мен танцуват,
прегърнати със спомена за есента
неканени в сълзите ми лудуват.
Със зимата пристига и студа ...
  734 
Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила ...
  844  13 
Ще вдигна пир след стъпките ти глъхнещи в нощта
и ще разливам в чаши тънкостенни самотата,
наздравица ще вдигна за онази (любовта),
страхливката след теб изчезнала в тъмата.
Под звуците на тишината ще танцувам с твойта сянка, ...
  602 
Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...
  699 
Облякох сълзùте си в одежди от лед
и като диаманти в огърлица ги нанизах
на струна от душата ми откъсната от теб,
случайно (може би), тогава... на излизане...
От скъсаното място капки кръв ...
  605 
Аз съм тази, която не може
в твоя свят (стъкленица) топлина да намери.
И онази, която вечер в твоето ложе
в постеля студена вечно трепери...
Аз съм тази, дето все е самичка ...
  829 
Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица, ...
  1692 
Ти срещал ли си ангел без крила?...
Не си? Аз срещнах преди няколко години.
В очите му потъваше нощта,
а дните ставаха по-слънчеви и сини.
Когато плачеше, валеше дъжд, ...
  976 
Пораснаха ми пеперудени крила
и вместо дрехи - цветен дъжд облякох,
в косите панделки си вързах от дъга
и с птиците понесох се нанякъде.
Танцувах с облаците в синьото небе, ...
  1004 
Красива е... не се описва лесно...
ту нежна е, ту дива като хала,
в миг потапя ме във луда цветност,
а после се облива в сълзи цяла.
Залива ме с морета от лъчи ...
  668 
Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самотата в сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите? ...
  1050 
Телефонът звъни... Поглеждам часа
и вик на безсилие в душата се блъска,
сърцето ми бясно препуска... Мълча...
А искам да викам и с вик да разкъсам
онези окови, които сама си сложих, ...
  656 
Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…
… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко, ...
  1038 
Вземи крилете ми и полети високо,
безкрùла пак ще мога да живея.
Вземи смеха ми и се радвай на живота,
дори безрадостна ще мога да се смея.
Вземи ръцете ми и друга с тях прегръщай, ...
  732 
Виждам във очите ти надежда
И с всеки трепет на ресниците съм жива,
Нощем в сънищата ми спокойствие довеждаш,
Ангели с гласа ти ме приспиват.
Грижите стопяваш със усмивка ...
  1323 
Propuestas
: ??:??