ruba
316 el resultado
Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди, ...
  1240  23 
В памет на Албена,
момичето, погубило крехкия си живот от любов
На релсите приключи любовта.
Издигна се душата й в небето,
където я очаква вечността. ...
  737  10 
Разтичах се да търся орхидеи
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
  709  27 
Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
  551 
Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...
  593  16 
Преосмисляш живота,
преоткриваш нещата,
преобръщаш желания,
преобличаш мечти,
прекатурваш копнежи, ...
  792  20 
Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
  501 
Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...
  604  11 
Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...
  884 
Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
  515 
Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...
  676  17 
Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...
  724  11 
Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...
  721  12 
Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...
  487 
На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...
  491 
Съвсем се е смрачило.
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...
  517 
Да бъдеш слаб е някак си човешко -
да страдаш,
да се давиш във сълзи,
да те препъват поводи и грешки,
безмилостно надолу да летиш... ...
  668  10 
За мене Господ друго е предвидил.
Попаднала съм в чужда същина.
И правя грешки
в непонятни филми
по някакви далечни правила... ...
  413 
Замлъкна поривът по лятото.
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...
  1139  17 
Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...
  528  10 
Прегърнах тази вяра
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност, ...
  512 
Очите ми полека ослепяват...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща. ...
  592 
Разбъркани надежди
и тревоги...
Нехомогенна смес.
Така горчи!
Възможностите вече ...
  455 
Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...
  560 
Да бъдеш смел
не е по моя мяра.
Страхувам се.
До болка!
Затова ...
  572 
Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...
  615  18 
На баба Найда
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...
  895 
Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...
  586  12 
От миналото идва аромат,
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда. ...
  592  15 
На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...
  747  22 
Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...
  553  15 
Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...
  521  11 
Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...
  664  27 
Понятията нямат тежест.
Не ми ги давай.
Замълчи.
Започнах вече да се вглеждам
по-често в своите очи ...
  533  20 
Забравих си очакването вкъщи.
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...
  606  15 
Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра ...
  494 
Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам, ...
  597  11 
Боли отвътре,
чак до същността.
Не мога тази болка да издишам.
Задържам я...
Тече ми по кръвта... ...
  590  14 
Към душата на татко
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем... ...
  622  13 
Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...
  591 
Propuestas
: ??:??