Валери_Станков
1.593 el resultado
АВТОПОРТРЕТ С НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
  752 
БЮРЕК ЗА БОГА
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим. ...
  264 
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
  303 
5 ноември в 8:46 ч. ·
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
  243 
ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
  236 
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
  223 
ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
  216 
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
  239 
НАРИСУВАХ ВИ РАЯ
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...
  246 
ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...
  284 
ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
  265 
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
  251 
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
  273 
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
  259 
ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
  285 
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
  750 
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
  245 
МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
  298 
НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
  794 
СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
  224 
АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
  264 
ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
  239 
АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
  232 
ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...
  248 
ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
  248 
САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
  291 
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
  339 
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
  365 
ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...
  287 
СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света – ...
  272 
ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...
  255 
ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...
  814 
КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...
  291 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
  312 
ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
  506 
ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
  278 
БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
  251 
ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
  253 
ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...
  351 
МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...
  353 
Propuestas
: ??:??