Валери_Станков
1.383 el resultado
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
  201 
СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
  170 
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
  149 
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
  619 
ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...
  156 
ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...
  576 
ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...
  209 
В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ
... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! – ...
  166 
СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl, ...
  655 
ПИСМО ОТ НЕБЕТО
С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път, ...
  165 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  302 
НАДПИС ВЪРХУ ПРЯСНАТА МАЗИЛКА
... тъй както старият мазач
оглажда прясната мазилка
и дърпа глътка-две по здрач
ракийца в бирена бутилка, ...
  284 
ДА ВИ ОБИЧАМ
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
  216 
... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
  383 
СВЯТ ЗА БРАТЯ
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...
  179 
МОМИЧЕТО СЪС СЛАМЕНА КАПЕЛА
Момичето със сламена капела,
с ефирна лятна ризка на цветя,
край мен премина някак си несмела,
и като птичка нейде отлетя, ...
  764 
ПИСАХ, ПЛАКАХ И СЕ СМЯХ
... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло, ...
  320 
БАЛАДА ЗА БАВНИЯ ХОТЕЛ
… ще изкъртя за теб и вратите на Рая с ритник,
и със влака през Горна ще те водя със мен на морето –
в някой бавен хотел със дискретно бръмчащ климатик,
със таксито, което пред него е вечно заето, ...
  220 
ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН МИГ
... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,
с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,
заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,
сълзичка ли ми залюти, клепачи стискам – бърча вежди, ...
  682 
КАК СИ, МОЙ?
... навярно Господ слиза от света,
във който ние всички ще отидем –
в шпионката на входните врата
го виждам как се прави на невидим, ...
  183 
НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
... да бях ти вил в горите занемели – вълк! – с вълчите потери призори,
да бях летял след облаците бели, днес щях да знам къде от мен се скри,
все някой ден аз щях да те постигна и да те благославям с "Отче наш!" –
най-светлата Жена – Жена енигма! – Жена надежда! – и Жена – мираж!, ...
  176 
ЗАЩО МЪЛЧАТ ПОЕТИТЕ
... сред хиляди поети в Интернета се питам цял ден: – Боже, кой съм аз? –
дали се сместих в братската им чета със старичкия, грохнал мой Пегас,
дали четат несръчните ми рими? – не станах ли посмешище със тях,
из тоя братски хор от херувими щастлив ли писах, плаках – и се смях? ...
  197 
ПРОЧИТ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СКРИЖАЛИ
... благословени часове
на съзерцание и мързел,
когато вън денят снове,
а аз заникъде не бързам, ...
  210 
КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ПОЕТА
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...
  250 
ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...
  368 
ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
  438 
КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...
  170 
СМИСЪЛЪТ НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧЕН
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...
  196 
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКАТА ВРЪБНИЦА
... дали ме чуваш, като Ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако Те има, Боже на света? – на Твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо Теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с Твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! – ...
  791 
БРАТ МИ, МУЗИКАНТЪТ
... казвахме му Музиканта,
който свири из града,
бликаше си му талантът –
чиста изворна вода, ...
  246 
ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...
  448 
МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...
  460 
И НЯКОЙ ЧУ ЛИ ПРОСТИЯ МИ ГОВОР
... дали е от студения април? – мен напоследък никъде ме няма,
и скитам сам, пиян, недраг-немил, и моят ден е зрителна измама,
несретник, през напуснатия парк се смъквам за един тегел на плажа,
или мълча на книжния пазар, несмогнал в стихче-две да се изкажа, ...
  184 
СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ
... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн
връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,
не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,
и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик, ...
  615 
СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...
  601 
ЛЮБОВНИ ЗЕМЕТРЪСИ
... когато дъжд качулката ми ръси и скитам се във София без цел,
мечтая си любовни земетръси! – със теб във някой столичен хотел,
да каже благият администратор: – Добре дошли във стая № 3! –
да ни направи бодигардът вятър с: – Обичайте се, хора, до зори! ...
  165 
УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? – ...
  599 
ЛЪЖА
Не знам какво от утре предстои на всички мои братя и сестрици –
живота – в светли розови бои! – рисуват ни го цял куп политици.
И всички те са толкова добри, и как си вярват в бъдещето леко! –
но всички – до един са маскари! – с печата на Щастливеца Алеко. ...
  467 
МАМА
... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли, ...
  194 
СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Не съм бил роб на ни една химера.
Или слуга на нечий интерес.
Забравих вече кой бях аз до вчера.
Живея невъзможното си днес. ...
  197 
Propuestas
: ??:??