Валери_Станков
1.491 el resultado
ЧИТАТЕЛЮ ОТ ДРУГИ СВЯТ
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
  192 
ГЛЪТКА ОБИЧ
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
  171 
ПЪРВА УТРИННА МОЛИТВА
Навярно Бог е глух и ням,
щом пак не чу какво Го молех –
без теб да не замръкна сам
и да ти бъде топла пролет, ...
  680 
АЗ, КОЙТО ИЗГОВОРИХ ТИШИНАТА
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб, ...
  229 
ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали, ...
  433 
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ
Българската поезия е духовният Еверест на света.
Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, с ...
  804 
ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...
  382 
НЕБЕСНА ДУПЛИКА
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...
  195 
ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...
  558 
КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...
  219 
ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира. ...
  204 
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
... Господи, нали си ми приятел, все след Теб пътикам в Твоя свят,
хляб и риба – гледам, си ми пратил, да ги делна с някой гладен брат,
пуснал си ми в дѝскоса на Храма някой лев – да пийна бира-две,
лен да купя – и гергеф на мама! – да бродира все тъй – с векове! – ...
  429 
НЕВЪЗМОЖНА ОБИЧ
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...
  228 
ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И АНГЕЛСКО ПЕРО
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...
  166 
ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
  346 
МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
  505 
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
  492 
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
  374 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
  254 
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
  195 
ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...
  207 
НЕПРОЧЕТЕНИЯТ ЧОВЕК
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...
  402 
ИСТОРИЯТА ВСИЧКО ЩЕ ПРОСТИ
... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен, ...
  524 
АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...
  178 
"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...
  328 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
  218 
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
  218 
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
  520 
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
  224 
СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
  192 
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
  171 
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
  681 
ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...
  177 
ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...
  647 
ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...
  225 
В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ
... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! – ...
  203 
СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl, ...
  729 
ПИСМО ОТ НЕБЕТО
С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път, ...
  186 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  326 
НАДПИС ВЪРХУ ПРЯСНАТА МАЗИЛКА
... тъй както старият мазач
оглажда прясната мазилка
и дърпа глътка-две по здрач
ракийца в бирена бутилка, ...
  313 
Propuestas
: ??:??