Валери_Станков
1.460 el resultado
МИГ ОТ СТОЛИЧНАТА ЖЕГА
... от жегата се бях разкапал яко –
на сянка седнах в близкото бистро.
Поръчах си кафе със малко мляко.
След него пих три бири – на ангро! ...
  754 
БАЩИНА МОЛИТВА ПОСРЕД НОЩ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван
Ще си призная с половин уста, че имам страшен грях пред своя Господ –
с децата си не бях добър баща – зарязах ги насред пустинен остров.
Не ги заведох ни веднъж на плаж – а колелото? – тъй не им го купих. ...
  211 
КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...
  514  14 
АБСОЛЮТЕН ИДИОТ
... Господи, нима си тръгвам от добричкия ти свят? –
с всички под Луната кръгла дишам между Рай и Ад,
денем слънцето ме жули, сякаш стърже ме с ренде,
стадо властници – акули! – вечер моя сън краде, ...
  244 
ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
  202 
КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...
  225 
СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...
  522 
МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...
  216 
ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...
  204 
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят, ...
  387 
ПИСМО БЕЗ МАРКА И ПЕЧАТ
... живях във сговор с хорица добри, злодеите загърбвах със насмешка,
пързалях се по динени кори! – но подир онзи метод "проба-грешка"
не позволих на ни един глупак по Пътя ми Господен! – да ме следва,
със всяка живинка бях мил и благ в епохата – до безчовечност ледна! – ...
  221 
В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем, ...
  250 
МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям, ...
  730 
СОЛО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ ГЛАРУСИ
... на джуруми сивопери вдън небесния простор,
връз пасажите с лефери гларусите грачат в хор,
вятърът сече тръстика край ръждивите скали,
хлътват лодките в ачика подир третите петли, ...
  243 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ УКРАЙНА
... Зеленото човече от Украйна
съвсем внезапно в София дойде.
И ревнаха във Пловдив: – Густо, майна!
А Варна рече: – Кими сикинде! ...
  1007 
ЛУДО ЛЯТО
... четвъртък е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
  347 
ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...
  554 
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още седем – в моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева, ...
  236 
БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...
  453 
ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...
  640 
НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...
  242 
БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...
  814 
ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...
  330 
САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...
  754 
СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...
  694 
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...
  665 
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...
  598 
ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...
  790 
И КОЙ СЪМ АЗ?
... ако ме хване някой ден склерозата,
и аз забравя кой съм в този свят –
кой е написал "Името на розата"
и кой е Данте? – с неговия "Ад", ...
  657 
ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ В МОЯТА ПАЛАТКА!
... живее ми се нейде на палатка – щастлив да се събуждам призори,
на островче в Егея, на Камчатка, или – вдън Тилилейските гори! –
далеч от моя гнусен телевизор, подгизнал от фалшиви новини,
че – видите ли, Раят е наблизо, и там ще стигнем след броени дни, ...
  612 
ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера, ...
  191 
КОГАТО МИНЕ ПОКРАЙ ВАС ПОЕТ
От дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба, ...
  296 
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...
  774 
МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200. ...
  330 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...
  806 
ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...
  678 
ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...
  780 
ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...
  596 
СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...
  816 
НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...
  694 
Propuestas
: ??:??