4 mar 2020, 19:32

Да вдигнем перото – (Džabir Sedić, B. i H.) 

  Тraducciones » Poesía
923 1 0
3 мин за четене

  ДА ВДИГНЕМ ПЕРОТО

 

                (превод от босненски)

 

  Да вдигнем перото

  срещу глада,

  насилието, смъртта

  и всичкото зло,

  което се прави!

 

  Да вдигнем перото!

  Перата ни

  трябва да бъдат честни

  и свободни!

 

  Братя по перо,

  независимо от раса,

  националност и религия,

  да вдигнем перото!

 

  Да вдигнем перото!

  История се пише;

  нека с кръв да заменим

  мастилото!

  Да бъдем най-първите хора!

  Моята нощ…

 

  Дали нощта,

  в която съм се родил,

  като тази нощ е била?

 

  Дали звездите

  също като тази вечер

  са трептели в дебрите?

  Дали вятърът

  и тогава е свирил

  нежна мелодия?

 

  Дали тогава също

  лунички са покривали

  бялото лице на луната?

 

  Дали

  последната ми нощ

  на тази ще прилича?

 

  Когато съм се родил,

  някой е умрял.

  Когато аз умра,

  някой ще се роди.

 

  Тази вечер, докато гледам

  нощта през прозореца,

  едни часовници работят,

  а други спират.

 

  Онази нощ, когато съм се родил,

  съм плакал.

  Тази вечер аз съм тих, като тази нощ.

 

  Моля Те, Всемогъщи,

  на лицето ми да има усмивка

  в последната ми нощ,

  когато си отида…

 

 

  DIGNIMO PERO

 

                Autor: Džabir Sedić, B. i H.

 

  Dignimo pero!

  Protiv gladi,

  nasilja, smrti,

  svega lošega

  što se radi!

 

  Dignimo pero!

  Perjanice

  nam budu,

  pošteni,

  sposobni!

 

  Braćo po peru,

  bez obzira

  na rasu,

  naciju i vjeru,

  dignimo pero!

 

  Dignimo pero!

  Historija se piše,

  neka se krv

  tintom zamijeni!

  Budimo najprije ljudi!

  Moje noći

  Da li je noć

  kad sam rođen

  nalik ovoj noći bila?

 

  Jesu li zvijezde

  isto kao večeras

  u budžacima treptale?

 

  Je li vjetar

  i tada svirao

  ovu nježnu melodiju?

 

  Da li su iste

  pjege prekrivale

  mjesečevo bijelo lice?

 

  Hoće li moja

  posljednja noć

  na ovu noćašnju ličiti?

 

  Kad sam se rađao

  neko je umirao.

  Kad budem umirao

  neko će se roditi.

 

  Večeras, dok gledam

  kroz prozor u noć,

  neko gledati počinje,

  neko gledati prestaje.

 

  Onu noć, kad sam rođen,

  plakao sam.

  Večeras sam miran

  poput ove noći.

 

  Molim te, Svemogući,

  da mi osmjeh bude

  na licu – kad se smiri,

  moje posljednje noći

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??