May 18, 2022, 9:57 AM

Градината 

  Translations » Poetry, from English
790 1 2
13 мин reading

Дори мирисът

на хиляди други цветя

не ще върне към живот

градината, която създаде.

 

Защото тя беше

единствена по рода си.

Гледка неземна.

Все още мога

да я видя в съзнанието си.

 

Ето я и тя:

по-красива от всякога.

Вечнозелена,

изпълнена с живот и светлина.

Би поискал да останеш тук

завинаги…

 

През безкрайните векове

милиони създания се връщаха

всяка година

само за да видят

колко чисто и невинно

е твоето творение;

да вкусят от есенцията,

наречена свобода;

те, както и ние,

копнеем за твоето

присъствие,

защото няма лек,

който да излекува

твоето

отсъствие.

 

*

Спомням си думите,

които ми каза тогава:

„Това е място…

в което веднъж стъпил,

не би искал да си тръгнеш.

Затова, заради мен – пази го.

Обещай ми, че ще бдиш над него,

ако един ден реша да си тръгна…“

 

Бях толкова наивен,

че се съгласих,

без да се замисля.

Спомням си

усмивката ти

през онзи ден.

Беше за мен.

 

*

Сега,

когато вече те няма,

тази градина ми напомня

на това, което не мога да върна.

И все пак…

не мога да я оставя.

 

*

Усещам те във вятъра.

Във танцуващите листа.

В ручеите бистри през пролетта.

Във бурните морета.

Във топлината на слънчевите лъчи.

Във приказните песни на птиците.

Във бурята, носеща спокойствие.

 

*

Намери ли това,

което търсеше?

Надявам се.

 

Защото…

 

дори и светлинките

на милиони звезди

не ще върнaт обратно

градината,

която създаде.

 

The Garden

 

Even the smell

of thousand

foreign flowers

will not

bring back to life

the garden

you once created.


 

Because she was

one of a kind

An ethereal sight

Still I can picture it 

in my mind

 

Here she is

more beautiful than ever

Evergreen, full with life & light. 

You would choose

to stay here forever

 

However... 

You'll never truly understand

what you have created

And so long we have waited

for your return.

 

Throught the endless years

Millions of creatures 

came back every year just to see 

the purity of your creation.

Tasting the essence of

being finally free;

They are, and so do we

Longing for your presence.

And there's no cure 

to heal your absence.

 

*

 

You have told me:
"It's a place where

Once you step in

You wouldn't want to leave

So please, watch it over for me,

Protect it, keep it safe

If I choose to leave one day, 

okay...?" 

 

I was so naive,

that I agreed carelessly.

That day, I remember,

you were smiling to me...

 

*

 

Now that you're gone

this garden reminds me of

what I cannot rewind

But still I cannot leave her behind

 

 

I can feel you in the wind

In the dancing leaves

In the spring streams

In the restless seas

In the sun beams so warm

In the bird's songs so dreamy

In the storm so calm

 

*

 

Did you find what

you were looking for?

 

I hope you did.

Because...

 

Even the glow

of a million stars

will not

bring back to life

the garden

you once created.

 

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??