you said Is
there anything which
is dead or alive more beautiful
than my body, to have in your fingers
(trembling ever so little)?
Looking into
your eyes Nothing, I said, except the
air of spring smelling of never and forever.
... and through the lattice which moved as
if a hand is touched by a
handl (which
moved as though
fingers touch a girl’s
breast,
lightly)
Do you believe in always, the wind
said to the rain
I am too busy with
my flowers to believe, the rain answered
_/)_/)_/)
Ти каза има
ли нещо, което
живо или мъртво да е по-прекрасно
от моето тяло, под пръстите ти.
(потръпване леко)?
Загледан
в очите ти, Нищо, отвърнах, освен
въздухът напролет ухаещ на нивга и вовеки.
... и през тъканта, която потръпна като
сякаш ръка е докосната от
ръка, (която
потръпна като сякаш
пръсти докосват момичешка
гръд,
едва).
Вярваш ли във винаги, вятърът
каза на дъжда:
Аз съм тъй зает
с цветята си, за да вярвам - дъждът отвърна.
Е. Е. Къмингс
© Todos los derechos reservados
Предизвикателство е. Още по-голямо предизвикателство е да предам усещането на български. Не винаги е възможно, нали?..