31 окт. 2020 г., 01:48

Лунно затишие

3.7K 5 6
00:00
03:21

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

ЛУННО ЗАТИШИЕ

 

Защото тази обич е последна –

недей ми позволява да я губя.

Ще постоя на прага да погледам –

как сянката ти бавно става чужда.

 

Забравих фибата си на перваза.

Тя под луната като мигла свети.

Това, което аз не ти разказах,

дано го сторят младите поети.

 

Аз трудно си сбогувам и не мога

на кишата вълните да преглътна.

И всяка вечер ще се моля Богу

за дълъг сън – дълбок и непомътен.

 

Пролайва в тъмнината сънно куче

и свети твоят недоспал прозорец.

Стоя, но даже да намеря ключа,

не влизам, ако сам не ми отвориш.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси
  • Много хубава комбинация от глас, поезия и музика.Поздравления!
  • Благодаря, Безжичен, планирам да си купя, засега го правя на "голо"
  • Много хубаво стихотворение, добра рецитация, прекрасно подбрана мелодия. Поздрави от сърце!

    Мога ли да изразя и едно мнение: Ако се записва от микрофона, вграден в слушалки, включени в компютъра, някои съвсем дребни технически дефекти в шипящите съгласни ще бъдат съвсем избегнати, мисля (но това зависи не само от записа, а и от възпроизвеждащата техника, за което записващият няма как да повлияе по никакъв начин). Сега има подобрение от по-предни рецитации в този смисъл. При запис е добре да е в стая със спуснати завеси или щори на прозорците и под компютъра да има дунапренена или друга мека подложка). Ама това не са забележки, опазил ме господ, а само малък опит...
  • Благодаря, Мария

Выбор редактора

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"