31.10.2020 г., 1:48

Лунно затишие

3.7K 5 6
00:00
03:21

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

ЛУННО ЗАТИШИЕ

 

Защото тази обич е последна –

недей ми позволява да я губя.

Ще постоя на прага да погледам –

как сянката ти бавно става чужда.

 

Забравих фибата си на перваза.

Тя под луната като мигла свети.

Това, което аз не ти разказах,

дано го сторят младите поети.

 

Аз трудно си сбогувам и не мога

на кишата вълните да преглътна.

И всяка вечер ще се моля Богу

за дълъг сън – дълбок и непомътен.

 

Пролайва в тъмнината сънно куче

и свети твоят недоспал прозорец.

Стоя, но даже да намеря ключа,

не влизам, ако сам не ми отвориш.

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси
  • Много хубава комбинация от глас, поезия и музика.Поздравления!
  • Благодаря, Безжичен, планирам да си купя, засега го правя на "голо"
  • Много хубаво стихотворение, добра рецитация, прекрасно подбрана мелодия. Поздрави от сърце!

    Мога ли да изразя и едно мнение: Ако се записва от микрофона, вграден в слушалки, включени в компютъра, някои съвсем дребни технически дефекти в шипящите съгласни ще бъдат съвсем избегнати, мисля (но това зависи не само от записа, а и от възпроизвеждащата техника, за което записващият няма как да повлияе по никакъв начин). Сега има подобрение от по-предни рецитации в този смисъл. При запис е добре да е в стая със спуснати завеси или щори на прозорците и под компютъра да има дунапренена или друга мека подложка). Ама това не са забележки, опазил ме господ, а само малък опит...
  • Благодаря, Мария

Избор на редактора

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...