МарияДимитрова.67
1 030 результатов
Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...
  416  14 
Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
  352  10 
Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
  381  12 
Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...
  626 
/Помощникът на часовникаря/
Този аргумент е изразен в едно изказване през 18 в на свещеника Уилям Пейли, в което той прави аналогия с часовник. Дори и да не знаете какво е това часовник, очевидно е, че всички тези колелца и пружинки, както и начинът, по който те целесъобразно са свързани едни с друг ...
  1044 
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
  715 
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
  673  17 
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
  736 
/Текст, който Вергилий написа от името на Мирабела, когато тя изгуби вдъхновение и за който се надяваше да бъде забелязан, да се напише музика по него и песента да спечели конкурса "Вселеновизия"/
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...
  406 
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
  857 
Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...
  756 
/монологичен диалог/
– Скреж в косите ти сияе!
– Имаш пърхот – красота!
– Дъх тръпчив, и как ухаеш!
– Спри веднага захарта! ...
  949  78 
/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
  387 
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
  533 
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
  643 
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
  672 
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
  695 
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
  629 
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
  513 
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
  634 
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
  711 
Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
  618 
Излъга пролетта дръвчето –
изгря внезапно, изсветли,
а после потъмни небето,
в листата с дъжд затрополи.
Разтвори пъпки треперливо ...
  502  10 
Тя е малка, не е снажна,
но е много, много важна!
Уж на точката прилича,
но е всъщност по-различна.
Като мишчица накрая ...
  975  10 
Две кавички, две сестрички
на листа стоят самички,
сякаш прелетни са птици,
а пък редовете – жици.
Пърхат, кацат и отлитат ...
  982 
Изби ми пъпка и я стиснах.
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах, ...
  471  13 
Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез мен се стига до Отца.
Евангелие от Иоан 14:6
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта
не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето...
Коринтяни 13:4 ...
  1016 
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
  581 
Защото аз съм птица устрелена...
П. К. Яворов, "Стон"
Претърсваш тялото ми като хрътка.
Сърцето – яребица сред мъгла.
Душата ми е горски извор. Глътка... ...
  292 
Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...
  925 
/в памет на баща ми/
Не бързай, време, не лети!
Все още тука съществувам.
Макар с отворени врати
над мен небето да будува. ...
  292 
Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени соков ...
  504 
– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара им ...
  505 
Натисна вятърът духалото между двата планински върха и над Рибното езеро се натрупа мъгла. Гъста, млечна, с нож да я режеш. Чичо Страхил метна въдицата, изчака лъскавата клатушка да опре дъното и почна бавно да я придърпва нагоре. Надяваше се щуката най-после да се излъже и да се покаже от скривалищ ...
  592 
Под притворената врата на шивашкото ателие до банкомата имаше няколко сухи листа, покрити със засъхнала кал, останала от снощния дъжд. На тревясалите плочки отпред се въргаляха касови бележки – кошчето беше сложено прекалено високо, уж за удобство. Беше увито в найлон, а отгоре – оранжева торбичка з ...
  544 
– Аз мога да ти подаря гривната, но трябва да знаеш, че скъпите украшения са опасни. Те…
– Ах! – прекъснало го момичето. – Те правят човека богат и щастлив.
Любен Дилов, „Вълшебната гривна“
– А по колко ще изяждаш бе, ламя? Отговори-и-и!
– Ри-ри-и-и-и! – върна ехото отсреща. ...
  639 
Глас забравен – нощен глас –
дочух камбаната да плаче.
Пейо Пантелеев, "Рождество"
Търкулна се, падна звезда,
небето посърна и плаче. ...
  321 
В Омагьосаната планина има два високи върха – Бели рид и Зли рид. Единият се нарича така заради бялата вулканична скала трас, от която е изграден, както и заради туй, че през зимата е покрит с дебел слой сняг. Докато другият – Зли рид, е през цялото време гол и черен, но не защото над скалата има пл ...
  1251  11 
Настане вечер – месец изгрее...
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...
  433  12 
– Няма нужда да честваме победата си – подхвърли Нъли. – Чудатата птица на абата я чества вместо нас.
– Папагалът не е мой – отбеляза кисело абатът. – Вместо той да принадлежи на мен, аз принадлежа на него. Аз съм абатът на този папагал. Язди ме като кон. Разчита на мен да го храня и безмилостно, бе ...
  521 
Предложения
: ??:??