МарияДимитрова.67
1 032 результатов
Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...
  916 
Вие често ме сънувате.
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...
  363  11 
Янош Арани
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...
  656 
Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...
  232 
Шандор Петьофи
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...
  772 
Нип-ура! Почивка! Стига!
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...
  283 
> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
  368 
В нощта лазурна отпочива Рим…
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...
  1181 
Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...
  1336 
Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...
  1320 
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
  1189 
Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...
  338 
I
Сред дим от огледални сенки,
мастилено-фантомни извори
с измамно-стряскащи промени –
с превързани очи чертаем избори. ...
  335 
Побледнели, звездите трептяха,
и люляха тополи листа,
като тиха мечта, скръбно-плаха,
мина ти по алеята тайна.
По алеята мина и скри се, ...
  1242 
Ева
Адам! Адам! Ела по-близко
и притисни се в мен, Адам! Адам!
Надвисват вейки все по-ниско
и плод към устните се скланя сам. ...
  1432 
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори ...
  524 
Не вярвай на врага, когато
здрависва се със теб по братски.
Ще те захапе със усмивка,
а после още ще поиска.
Заситен, радостно ще пее ...
  228 
Още щом запалиш свещ, хвърляш сянка.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Любов ли е или благотворителност -
бедняшка социална кухня,
или пък сцена покъртителна ...
  525 
Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.
Къщи с лампи вградени, преплетени жици.
Кабелно-електронно-неонови песни
с тон металически в свода небесен.
Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди ...
  335 
Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната. ...
  448 
Не привързвай към думи значения -
остави ме да се променям.
Светът не е низ от знамения.
Чудесата са рядкост. Безценна.
Ненатрапчиво водя и пускам те, ...
  1655  13 
Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...
  788  20 
Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...
  357 
Завий ме с одеяло.
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...
  302 
Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.
В. Настрадинова "Нямата цигулка"
Откраднато виолончело,
в тълпа загубило гласа си.
Лъкът поскърцва неумело ...
  256 
Понеже бяхме в безпътица,
строихме от зор магистрали.
На гол тумбак и в оскъдица
препасахме чифт генерали.
А розовонежната опозиция ...
  328 
Притихнал – разярена,
спокоен – възмутена,
прибързан – търпелива,
уверен – колеблива,
потаен – откровена, ...
  561  14 
На Никола Вапцаров
Кръв и два куршума.
Химикал.
Танц във лятна шума.
Карнавал. ...
  362 
Усещаш ли как се изплъзвам?
Смъртта за мен е бягство. Бързам,
безплътна като морска пяна -
от мене нищо не остана.
Дочуваш ли гласа ми нощем ...
  409 
Заспи болка, заспи мрак –
светлината е твой приятел,
твой съперник и верен враг,
светлината е Божи пратеник.
Мълчи песен, мълчи стих – ...
  273 
Къде зимува Любовта?
Край езерото с розови надежди.
Изтрива с кърпичка скръбта
и из-под вежди ме поглежда.
Напролет лъч ще изсуши ...
  407 
С морска пяна по крилете -
чайка бяла сред пустиня.
Късче хлад, безсилно синьо,
с морска пяна по крилете.
Цяла в жар, угасва клета. ...
  412 
Ще те оставя в съня.
Като остров, от който тръгнах,
будна на сутринта.
Ти ще ме чакаш, зъзнещ.
В сън ще се върна пак. ...
  180 
Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания – ...
  494 
Понякога дремвам за час
и хваща ме сънната болест.
Це-це лува ме мним Парнас
и падам надолу, надолу...
Кап-кап ани избягва през ден ...
  260 
Лицето - издължено,
стърчащ - носът,
очите - лед студени
и заразителен - смехът.
Девическа походка, ...
  302 
Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...
  322 
Златната рибка живее във локва.
Няма за нея уют и комфорт.
Локвата мътна е и недълбока,
а във съседство – жабок, не рибок.
Поради липса на кавалери ...
  358 
Годината започна
със слънце във стъклата.
Навън утихна даже
и палавникът-вятър.
А зимата е щедра ...
  362  12 
Толкова много звезди
през нощта наваляха –
ситен снежец като дим.
Даже гърбушката стряха
в бални одежди блести. ...
  563 
Предложения
: ??:??