purko59
445 результатов
НОЩ
Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок ...
  593  12 
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят. ...
  1840  11 
НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата. ...
  1377  12 
Забива алчните си зъби
дива и настръхнала хиена
във деня ми.
Денят ми тръгва уморен и
в тъжна вечер ...
  458 
ПИСМО
Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците,
в мислите ми с мрачно чувство ...
  582  11 
Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
  871 
ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...
  377 
На Рафе
Това е…
Това е,
приятелю,
Не всичко става ...
  488 
АНТИТЕЗИ
Лъгаха ме векове преди да се родя,
когато бях дете, лъжат ме сега.
Предател и подлец в кръвта ми се таят,
комита и поет вървят във моя път. ...
  490 
ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...
  509 
ПО БОТЕВ
Тиха вечер.
И една забравена луна.
Уплаших се –
заспали ли сте вече? ...
  504 
I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...
  717  10 
ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...
  756 
Измислих те!
От душата си душа ти дадох,
със слънце кръвта ти запалих,
с радост -
усмивката. ...
  437 
(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...
  611 
НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета – ...
  471 
Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...
  441 
СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...
  671  11 
Аз
никога няма да дорасна до тебе,
дори да живея
още милиони години.
И понякога се чувствам толкова непотребен, ...
  609  12 
Песничка
Тъжни песни
във тъжни очи,
сини очи
като къс от небето. ...
  565  12 
ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...
  480 
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...
  839 
ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета. ...
  605  11 
ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...
  452 
...
Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват, ...
  437 
ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила ...
  437 
КЪМ БИЛОТО
На приятеля ми, Йордан Тенчев,
пилот-изтребител, загинал край
Генерал Тошево –
в памет ...
  975 
КЪМ ШЕГОБИЙЦИТЕ
Не ми е вече до шеги!
С живота си отдавна се шегувам.
Шегувах се с плода и със смъртта,
с жени и вино, с вино и жени, ...
  417 
Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних, ...
  470 
Сватбено
На Деница и Георги
Сложете си най-звънките вериги,
които ще ви свързват отсега нататък
и в тъжните, и в радостните мигове, ...
  445 
НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...
  645 
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката, ...
  438 
В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал. ...
  534 
За свободата
Нямат утеха мислите ми.
Нито чувствата.
И приятелите ми не са искрени.
Да не говорим за другите. ...
  511 
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...
  606  13 
ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...
  969 
V
- Защо това синеоко момиче
така горчиво страда?
Има си всичко в излишък –
и чар, и сърце безпощадно ...
  442 
IV
Обичам планината.
От там съм тръгнал някога, преди
да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни. ...
  374 
III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим, ...
  390 
II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш, ...
  438 
Предложения
: ??:??