RainaVakova
432 результатов
Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...
650
7
8
Премислено е всичко. На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...
487
7
7
И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата, ...
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата, ...
378
3
5
За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...
873
7
5
Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...
453
3
5
Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...
1573
15
15
Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...
501
9
14
Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...
2684
24
20
Такава топла зима е без дим.
Зениците в очакване се свиват.
Не слагай светлината на везни
с измамния предел за поносимост!
Сега не помня можех ли без теб. ...
Зениците в очакване се свиват.
Не слагай светлината на везни
с измамния предел за поносимост!
Сега не помня можех ли без теб. ...
1179
16
19
Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...
631
10
18
Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...
674
7
12
Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...
678
9
15
Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...
1193
13
19
Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...
984
14
16
Между куп непознати лица
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.
Няма никой да пие вода ...
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.
Няма никой да пие вода ...
673
11
18
Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...
799
8
18
Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...
758
7
15
През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...
805
9
22
Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване. ...
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване. ...
685
7
20
Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
672
7
15
Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...
559
8
16
Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...
639
7
20
Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
678
9
17
Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...
1114
7
8
В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...
569
9
15
Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
1079
11
23
Къде се бавиш, смешен Дон Жуан?
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели ...
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели ...
921
6
15
Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...
670
12
22
Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...
532
9
19
Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда ...
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда ...
574
6
15
Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...
618
2
13
Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
684
5
9
Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...
581
5
10
Пленено ли е лятото
в душите,
или пробива сенките
с вулкани?
Паднала в бездната ...
в душите,
или пробива сенките
с вулкани?
Паднала в бездната ...
490
4
6
Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо. ...
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо. ...
817
8
15
Една русалка в банята на Потър
чете през очилата му магия,
а той се крие зад стъклата потни
и с пяната до гуша се завива.
Косите ѝ са нежни земетръси, ...
чете през очилата му магия,
а той се крие зад стъклата потни
и с пяната до гуша се завива.
Косите ѝ са нежни земетръси, ...
851
6
11
Недей забравяй тази непозната,
която ти е втръснала от търсене
и мразиш я в частта, която смята,
че носи половината ти късове.
Плаши я със повърхност и съмнение, ...
която ти е втръснала от търсене
и мразиш я в частта, която смята,
че носи половината ти късове.
Плаши я със повърхност и съмнение, ...
818
10
17
Сънувах сън, във който се изгубих...
Луна - сребро, от вятър потъмняло -
намяташе по раменете лудост.
Изсвири влак на призрачната гара.
Един щурец по релсите пресече, ...
Луна - сребро, от вятър потъмняло -
намяташе по раменете лудост.
Изсвири влак на призрачната гара.
Един щурец по релсите пресече, ...
855
12
15
Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи ...
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи ...
575
4
8
Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...
1275
11
30
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
