RainaVakova
1 результат
Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва, ...
  559  11 
Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...
  662  13 
Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите ...
  521 
Когато си говорим със смеха,
очите са пристанище за рози,
които не увяхват - на инат
и никога не са престорени.
Когато в дом - широкото небе, ...
  729  10 
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса, ...
  662  10  10 
Някой води коне над тревите зелени.
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава. ...
  609  10 
Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай ...
  522 
Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре ...
  651  10  16 
Като жилка на нежно листо,
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто
нови мисли ми ражда в главата.
Като хапче, което сладни ...
  374  10 
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...
  736  11  16 
Аз вярвам: случва се така,
макар веднъж на сто години,
от нищо да боли глава,
със стихове да не премине.
В очите мънички следи ...
  613 
Не позволих на златната вода
разпуснати коси да помечтае,
защото имам ножица една -
"началото си търси края".
Настъпи цвете сляпата луна, ...
  503 
В картинките на броя не лича.
Сама изчетох себе си до втръсване.
Повтарям си се. Може би горча,
и няма начин да не си омръзна.
Но винаги си нося за из път ...
  651  11 
Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа, ...
  881  10  11 
Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда ...
  691  15  22 
Напомняш ми на някого,
когото си измислих.
Не бе дори вълшебен
и нито беше принц,
а беше брат на вятъра ...
  699  14  16 
Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...
  588  18 
Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...
  1230  16  12 
И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...
  620  11  15 
Аз пуша.
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка ...
  692  11 
Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...
  571 
В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...
  786  16  13 
Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...
  735  10  13 
Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...
  766  12 
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
  573  14  11 
И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...
  743  13  17 
Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост. ...
  381  13 
Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...
  1141  18  23 
Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила ...
  554 
Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...
  486  10  10 
В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи ...
  733  12  14 
Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...
  545  11  17 
И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...
  970 
Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете ...
  480  10 
Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати ...
  422  13 
Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...
  617  15  11 
С очите - незаспали езера,
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...
  405  13  10 
Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...
  1513  13  19 
Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки, ...
  471  10  14 
Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...
  859  15  18 
Предложения
: ??:??