RainaVakova
1 результат
> Очите на тъгата са зелени.
>
> Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи. ...
  361 
Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...
  425 
Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка.
Замръзва адът, след това циклопите нападат.
Подхвърлим ли им вечността,
ще им се стори малко. ...
  799 
Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува.
Ангел на земята се е върнал,
устните ми вярващо целува.
Думите , поникнали при суша, ...
  566  10 
Ухаеш на море и тиха сол,
очите ти са слънчево присвити.
Вълните и сърцето ти в едно
бушуват като пламъче в гърдите.
Далечен и неясен хоризонт ...
  511  10  14 
Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта, ...
  410  10 
Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките ...
  566 
Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...
  619  12 
Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...
  679 
Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
  554 
Дъждът е дом на сладостна умора.
Разрошените ми коси приглажда.
Налива свята нежност и говори
с езика на събудената жажда.
А всички птици сушина в съня ми ...
  502  10  18 
От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...
  806 
Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
  1265 
Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...
  531 
Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...
  569  12  15 
Когато фарът пада покосен
в големите вълни, които плискат,
мисли си с обещания за мен,
усещай, че ръцете ми са близко!
Светът ще те замеря с новини, ...
  412  11  11 
Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща. ...
  287 
На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...
  415 
Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. ...
  461  11 
Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...
  357 
Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...
  814  14  24 
На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...
  548 
Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...
  518 
Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...
  525  14 
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...
  447  11 
Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...
  637 
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  2886  22  26 
Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...
  351 
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
  502 
В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...
  579  10  15 
Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак ...
  398  12  17 
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...
  565  25 
Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...
  419 
За теб или за мен да се разплача?
Преселени са в тъмен свят душите
и плаче тишината за палача си,
но буренът под стъпките му сит е.
По скърцащата стълба се изкачват ...
  499 
Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
  574 
От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...
  523  10 
Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени ...
  583  10  13 
Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
  635  12 
Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
  2799  20  24 
Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
  641  13  20 
Предложения
: ??:??