veesii70
411 результатов
Лежи Страхът
като сноп покосен
от сърпа заострен на Риска.
Пада здрачът на Мисли
недоизречени ...
  702  14 
Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата ...
  1097  26 
Когато Вината разпуска
косите си гъсти – желания
на рамото на Мига,
когато съдбата гали я...
Когато подскачат мислите ...
  722  14 
Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани ...
  773  18 
Неочаквана Радост
разплита косите
на недоспала тъга...
Вироглави Истини
кюскат лъжите ...
  920  21 
Изпий пропуснатите мигове
и Болката до дъно!
Наливай Вяра и не питай
дали, кога ще съмне?!
Танцувай с всяка светла мисъл! ...
  3089  23 
Смъртта е просто бримка,
спусната случайно
или желана подсъзнателно,
когато Бъдещето слиза
с бързи стъпки от Миналото ...
  661  15 
В пролуката на сънища несбъднати
танцуват непокръстени мечти
с предчувствия далечни и безсънни,
окъпани от Коледни зведи...
Една вълшебна песен ги дарява ...
  816  19 
В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „не искам”.
Прегракнали от виене мълчания, ...
  840  18 
Във празната алея
на смирените желания -
прегърбени осъмват
непоискани мечти
до думи неизречени ...
  946  24 
продължение на
Защо ли не си тръгваш, стих неканен,
със ятото на морните вини
и с наметалото на спомените шарени
покриваш пак ранените мечти? ...
  960  23 
отговор на
Защото тъмно е понякога в мечтата,
а неродената сълза боли
и се стопява недокоснато очакването
в нозете на един очакван миг... ...
  712  18 
Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия ...
  860  14 
Една илюзия красива
под сянката на истината спи
и тихо капят пожълтелите надежди
до снопите с превързани тъги.
Съмненията като жило се забиват, ...
  673  18 
Подкови - мисли.
Необяздени чувства.
Премазан страхът.
Впрегната вина.
Неразорана съвест. ...
  667  13 
Двоеточие:
подхлъзват се въпроси,
удивителни...
Безостатъчно
разделят се чувствата ...
  855 
Неотключени,
неосветени мигове -
нецелунати
Незаченати,
непознати сънища - ...
  801  17 
Чувствата галят
бръчките на мислите.
Накуцва вяра...
Страхът зазидан.
Тухли от съмнения. ...
  641  14 
Жадни сънища
разливат предчувствия
недоизпити..
Гладни истини
поглъщат желания ...
  987  26 
Ножици-мисли.
Минало-огледало.
Подстриган страхът.
Ролки-проблеми.
Накъдрени надежди. ...
  730  13 
Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени ...
  670  19 
Рискът целува
миглите на мислите
с устни-чувства...
Рими рисуват
стихове несбъднати ...
  724  17 
Неразплетени въпроси
до кълбета от мечти.
Отговори - тънки, боси,
дълги истини - игли...
Прежда шарена - съдбата. ...
  709  28 
Няма пречка,
която не мога
да прескоча
или да приспя,
да забравя ...
  756  13 
Завързан разум.
Рошаво желание.
Отвързан спомен.
Ръка за ръка
бъдеще и минало ...
  824  17 
Морна тъгата.
Неразорана радост.
Рало-минало...
Разлята лъжа.
Недопита истина. ...
  1373  19 
Непоискани
мисли се гонят.
Недокоснати
чувства ръмят.
Недописани ...
  845  29 
Есен съблича
нацелувани листи
от топло лято...
Празните жици
танцуват прегърнали ...
  1249  26 
Капят мислите
до стеблата на чувства
недохранени...
Проливен спомен.
Разрошена истина. ...
  776  22 
Спомен целува
нецелуната мечта
с устни-сълзи...
Стихът прегръща
непрегърната муза ...
  831  25 
Разплитам тъга
в косите на спомен.
Заплитам радост.
Вързвам минало
за ограда-бъдеще... ...
  798  19 
Ако опънеш
струните до скъсване
на недопятата мечта...
Ако развържеш
и отрежеш плитките ...
  744  15 
Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...
  764  17 
Поискаш ли –
можеш да вържеш тъгата
под сянката
на радостта...
Поискаш ли – ...
  1028  22 
Кога ли се ражда сълзата?
Когато заспи радостта,
когато разцъфва тъгата,
когато умира мигът...
Къде ли се ражда сълзата? ...
  762  16 
Острилка-лъжа.
Подострена истина.
Неизписан миг...
Радост съблича
уморената тъга ...
  546 
Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих. ...
  821  21 
Ограда-мисъл.
Прескачат я чувствата
с празни шепи.
Беззъба тъга
с бръчки-съмнения. ...
  999  16 
Вдъхновено от:
„Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелиствам
на друга страница и друга дата” ...
  840  14 
По прашния миг
убодена от спомен
накуцва вяра.
...
Задрямал страхът ...
  842  20 
Предложения
: ??:??