Напиши ми писмо със безцветно мастило, щом в душата попие, ще заплаче небето. Напиши ми - невидимо, как да изтрия всяка нишка от спомен, обвила сърцето? Напиши ми причината с теб да се будя. Да не мога да мисля... да бъда самотна. И да следвам следите ти, впити в очите ми - ослепявайки с всяка секунда - сиротна. Напиши ми със думи, със вик изкрещи ме, за да можеш със смелост напред да погледнеш. В сивота от бездушие - мен... забрави ме и назад не поглеждай... за миг да ме върнеш. Напиши ми писмо и със дъх изпиши ме. След сумрака потаен, като стон ще застина. Всеки ред ще завършва със миг "Забрави ме", но със изгрева, знам, че ще моли... "Помни ме"!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав за стиха!!!