КОЙ БИ КАЗАЛ

Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко, 
от деветото дъно на ада в дванайстия час. 
Кой би казал, че точно под него небе светлооко 
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? 

Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло. 
Изрисувах стъклата с хортензии, бели от цвят. 
Кой би казал, че точно тогава ще кривне начало 
и ще стигне до пътния знак на живот непознат?

И когато преглъщам от хляба си, с тръни замесен,
кой би казал, че вътре в сърцето разцъфва синчец
и една недомислена, бързо повярвана есен,
си изплита напъпил от пролет голготски венец?

Кой би казал, че днес оживяла и светла ме има?
Нека млъкнат пророците, всеки със своя си глас.
Аз съм просто небесната грешка в абсурдния климат
и повярвайте, има ме някъде бяла сред вас.

Автор: Петя Цонева

Прочит: Мая Нарлиева

Музика: Giovanni - Adiago in D Minor