25 нояб. 2013 г., 23:53  

Помнят моите длани

5.8K 2 1
00:00 / 03:03

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тасо Все права защищены

 

 

Ръцете ми още те помнят. Помнят всяка подробност от теб.

Бедрата ти дълги... Помня ги още. Меката копринена кожа.

Извивката нежна на шията, порозовялото от целувките малко ухо.

Косата ти помня... С аромат на любов. Помнят моите длани,

ръцете ти - на ангел криле. Раменете крехки -  подаряваха ми небе.

И двете пармени златни - твоята заоблена същност,

разпалваща в скута ти огън.

Очите ми още - твоите помнят. Как в тях потъвах безкрайно

и дъното опитвах да стигна... Но не намерил сърцето ти.

Помня... Отново се връщах...

И пак, и пак. Любени - влюбено.

Аз и Ти. До изнемога.

Не помня само, тогава ли ми прошепна...

„Обичам те!”

 

 

 

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...