7 июн. 2020 г., 12:05

Постой на топло в моята душа...

3.7K 8 14
00:00
01:33

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Автор и прочит: rumbic (Руми)

 

Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!

 

Да беше облак, щях да се покрия,
та суха да остана след дъжда,
дълбока тайна – щях да те разкрия,
но ти си спомен в мъничка сълза.

 

Понякога ме водиш в друго време:
градина, куче, слънце и цветя,
дори на припек, сива котка дреме,
а аз съм малка, с босички крака.

 

И баба виждам, песен пак захвана,
плете чорапи, слага очила.
Е, щом си спомен, можеш да останеш,
постой на топло в моята душа!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, мили хора, че сте отделили от времето си, за да чуете този прочит и искрено ви се извинявам, че едва сега откликвам! Благодаря!
  • Благодаря от сърце,Руми!Както винаги много прочувствено и вълнуващо е за мен да чуя твоя топъл глас,твоя вълшебен стих...
  • Много топло и красиво.
  • Прекрасен стих!
  • Руми, разплака ме... Бъди благословена!

Выбор редактора

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...