Автор и прочит: rumbic (Руми)

Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!

Да беше облак, щях да се покрия,
та суха да остана след дъжда,
дълбока тайна – щях да те разкрия,
но ти си спомен в мъничка сълза.

Понякога ме водиш в друго време:
градина, куче, слънце и цветя,
дори на припек, сива котка дреме,
а аз съм малка, с босички крака.

И баба виждам, песен пак захвана,
плете чорапи, слага очила.
Е, щом си спомен, можеш да останеш,
постой на топло в моята душа!