26 янв. 2021 г., 15:40  

Предай нататък 

  Аудио чтение
2773 12 22
00:00
01:43

© Мая Нарлиева Все права защищены

Аз моля, нарисувай ми небе,

когато свърши синьото ми вътре.

До лятото са много светове,

не знам ще мога ли да се дотътря.

 

Теб моля, нарисувай ми небе!

И нека да е с дъжд - висок и хладен.

Че ниски бяха всички дъждове

и топли като кръв по мойте длани.

 

Пак моля, нарисувай ми небе

и ме пусни по него да те диря.

Аз всеки ад прерових, ала не,

не теб, а само себе си намирам.

 

Днес моля, нарисувай ми небе -

какво като над мене ще се срути!

Не е ли всъщност малко по-добре

небе наместо пръст да те затрупа?

 

Чуй! Моля! Нарисувай ми небе!

От край до край над тихата ти липса,

която все не спира да расте …

С едно небе

дано да я притисна.

 

Текст: Росица Петкова

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Имаше някога такава "щафета" по едно стихотворение на Смиф. Не знам дали пак ще има, но стихотворението на daizy-crazy ме доведе до ето това:
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря. ...
  2622  27 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веселка!
  • Наистина...и аз съм без думи! Истинско!
  • Руми...!
  • Пиша без думи, Майче! За огромна прегръдка са разтворени ръцете ми!
    Браво!
  • Мда. Мерси, Красе!
    Димитър, много си прав!
  • Мая, не намерих техническа възможност да го свържа към аудио прочита. Затова го свързах към стихотворението на Росица. Благодаря и на нея за красивата поезия и на теб, за прочита и че ни доведе до него.
  • Човек се стреми към това, което му липсва. Любовта е необходимост и извисяване, величие, свобода на избора.
  • Не стоплих - какво свързано се роди?
  • Мая, твоят прочит и самото стихотворение ме развулнуваха... Благодаря и на Росица и на теб за удоволствието да го чуя в аудио изпълнение! Поздравявам ви! Мина време да се осмеля да се върна пак тук и така се роди свързаното произведение...
  • Марко, какъв коментар! Човече, изпоти ме!
    Сега виждам, че съм изяла една буква в "текс". Ще трябва да се редактира някак! Но...като пиша все от телефон – така е!
  • Поздрави за Росица ! Прекрасен стих .
    Мая, накара ме да настръхна. Благодаря ти за емоцията.
    Ти даде цвят, дълбочина и простор на стиха.
    Невероятно изпълнения. Едно от най-добрите.
    Благодаря, че те има !
    Поздрави !
  • Аз благодаря за одобрението и за Поезията. За мен е чест. Росица, надявам се да зарадваш читателите с нови публикации!
  • Благодаря, Мая.
  • Добре! Щом си решила, пиши! Да видя какво те мъчи!
  • Ще ти напиша писъмце на лични 🙂
  • Намирам си съкровища, Светлушке!
  • Все едни дълбоки ги намираш... , та чак не мога да изплувам.. Майче!!
  • Благодаря ви, Ани, Красе, Дени, Щур!
    За съжаление, не познавам авторката на текста и все още нямам нейното одобрение, но се надявам да й допадне, ако/щом го чуе.
    Красе, Дени! Чакам!
  • Нямам думи! Не са и нужни...
  • Това, според мен, ти е най-хубавият прочит. Стихът е страхотен!
    Ще ти нарисуваш едно синьо цвете!
  • Аз ще нарисувам и слънце, което наднича... И стихотворение, и прочит - благодаря!
  • Не мога да рисувам, иначе бих ти нарисувала най-чистото, прегръдка!
Предложения
: ??:??