24 окт. 2020 г., 21:20

Шепоти на детелини

3.8K 0 3
00:00
07:01

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ

 

Защото те обичам, ли си тръгваш?

Не е логично, нито е почтено.

По-страшно е, че вече си излъгал.

Душата си отключих  за да влезеш. 

 

Когато с болка ражда сенокосът  

зеленото мълчание на юни,      

нощта на равноденствието носи

цвят на детелина и петунии.            

 

Ти слушал ли си тайния им шепот

и в розовия здрач дали си слизал?    

Люлее те полето с топли шепи

и те загръща в кадифената им риза.

 

И  люспа от космическа пъстърва,

подир сияние  неуловимо,

луната се отронва върху хълма.

... Обичам те, защото иде зима.

 

Аз дълго не успях да ти разкажа

за болката, тъгата, страховете,

Ти бързо се отдръпваш като пясък 

до следващия пристан, там, където

 

вълната иде с бялата си ласка,

а смръщеният бряг ще я разбие,

преди да е успяла да издраска

за спомен неизвестното си име.

Комментарии

Комментарии

  • Ох. Колко любима моя песен! Много харесах.
  • Нямам микрофон, Синьо цвете, записвам рецитацията на лаптопа, после в аудасити събирам с музиката и единствено експортвам през премиерето, за поочистване на шума.
  • Прекрасен текст и прекрасен, прочувствен прочит, Вале!
    Според мен трябва да смениш микрофона за по-чист звук на гласа. Музиката се чува кристално, а защо четенето - не. Чудя се.
    Но така или иначе - поздравления!

Выбор редактора

Гъдулар 🇧🇬

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"