24.10.2020 г., 21:20

Шепоти на детелини

3.8K 0 3
00:00
07:01

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ

 

Защото те обичам, ли си тръгваш?

Не е логично, нито е почтено.

По-страшно е, че вече си излъгал.

Душата си отключих  за да влезеш. 

 

Когато с болка ражда сенокосът  

зеленото мълчание на юни,      

нощта на равноденствието носи

цвят на детелина и петунии.            

 

Ти слушал ли си тайния им шепот

и в розовия здрач дали си слизал?    

Люлее те полето с топли шепи

и те загръща в кадифената им риза.

 

И  люспа от космическа пъстърва,

подир сияние  неуловимо,

луната се отронва върху хълма.

... Обичам те, защото иде зима.

 

Аз дълго не успях да ти разкажа

за болката, тъгата, страховете,

Ти бързо се отдръпваш като пясък 

до следващия пристан, там, където

 

вълната иде с бялата си ласка,

а смръщеният бряг ще я разбие,

преди да е успяла да издраска

за спомен неизвестното си име.

Коментари

Коментари

  • Ох. Колко любима моя песен! Много харесах.
  • Нямам микрофон, Синьо цвете, записвам рецитацията на лаптопа, после в аудасити събирам с музиката и единствено експортвам през премиерето, за поочистване на шума.
  • Прекрасен текст и прекрасен, прочувствен прочит, Вале!
    Според мен трябва да смениш микрофона за по-чист звук на гласа. Музиката се чува кристално, а защо четенето - не. Чудя се.
    Но така или иначе - поздравления!

Избор на редактора

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...