bambamplqkplqk
15 результатов
Отварям очи сякаш на сън. Но всичко тъй реално.
Сух студ сковал земята в ледени окови. Лют вятър пищи неистово между голите дървета, грозно издълбани... Имена и криви сърчица... Дълбоки преспи прегръщат асфалта. Луната по-ярка и от звезда. Нощта по-светла и от деня. Смъртта по-красива и от живота.
О ...
Сух студ сковал земята в ледени окови. Лют вятър пищи неистово между голите дървета, грозно издълбани... Имена и криви сърчица... Дълбоки преспи прегръщат асфалта. Луната по-ярка и от звезда. Нощта по-светла и от деня. Смъртта по-красива и от живота.
О ...
584
Както винаги в сянка.
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Да ...
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Да ...
545
Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...
566
Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...
785
"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...
717
Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...
629
1
Ярост
Дива, обезумяла, огнена ярост. Ярост. Изблик. Изригване. Избухване. Като бомба. Пламъци, пепел и прах. Кълба дим. В съзнанието ти бушува огнена стихия. Тялото ти неподвластно на смислен контрол. Хвърляш, блъскаш, риташ... викаш. Крещиш, дереш се. Защо? Защо аз? Къде, по дяволите, сгреших? И пр ...
Дива, обезумяла, огнена ярост. Ярост. Изблик. Изригване. Избухване. Като бомба. Пламъци, пепел и прах. Кълба дим. В съзнанието ти бушува огнена стихия. Тялото ти неподвластно на смислен контрол. Хвърляш, блъскаш, риташ... викаш. Крещиш, дереш се. Защо? Защо аз? Къде, по дяволите, сгреших? И пр ...
631
1
Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...
852
1
Зелено, червено, пулсиращо лилаво, жълти кръгове, смътни очертания, премигващи контури. Гравитация? Моля? Какво е това?
Вятър. Топъл. Не. Болезнено студен, режещ с всеки полъх.
Дъжд. Приятен? Топъл? Вероятно...
Вече бе мокър...
Глад, студ, болка, страх... омраза. ...
Вятър. Топъл. Не. Болезнено студен, режещ с всеки полъх.
Дъжд. Приятен? Топъл? Вероятно...
Вече бе мокър...
Глад, студ, болка, страх... омраза. ...
662
2
Трябва ли децата да приличат на своите родителите? Отговорът според мега интелигентните интернет философи-съфорумници, които имах злощастието да използвам за източник на информация, е еднозначен и напълно ясен. Отговорът е да.
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми ...
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми ...
2318
4
По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...
885
1
И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
813
Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...
1067
4
Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...
1464
1
Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
1223
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
