Тунел

Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и хукваше отново. Мускулите го боляха. Коленете се подгъваха. Глезените пращяха от напрежение. Стъпалата пищяха от болка. Ушите му бучаха, сърцето, аха, да се пръсне. Мъждукащата светлинка в дъното на тунела изгасна. Падна. Спря за миг. Сърцето му препускаше, дробовете се пръскаха по шевовете, тялото му не искаше да почива. Но не и съзнанието... Съзнанието искаше почивка и още как... Какво ли не би дало то, само и само да прекрати това безумие, наречено живот?

Срути се. Остана да седи в студената кал. Тя се просмукваше в окъсаните му обувки. Запълваше пространството в раздърпаните панталони. Закри лице в издраните си длани и заплака.

Какво се случи, по дяволите?

Плюя в лицето на опасността? Майната ви, страхливци, аз влизам пръв? Тъмнината? Та нея я е страх от мен...

Тялото му се тресеше неконтролируемо. Давеше се в грозни ридания. Гърлото му гореше. Езикът му, пресъхнал, се бе надул като балон. Горещата кръв... Неповторимият металически вкус...  Отчаяние, примесено с капчица надежда,  го смазваше отвътре. С пълно гърло се дереше и биеше стената и пода. Ръцете му, окървавени, на места оголени, сякаш болка не чувстваха. Кокалчетата грозно изскочили над кожата, целите напукани подобно на паяжини.

Имаше ли какво да губи? О, да.

Нима досегашната смелост се бе оказала илюзия? Просто една красива илюзия....

Тъмнината пред него се размърда. Стъписан, замлъкна. Ударите на сърцето отекваха злокобно в главата му. Тялото му изтръпна от напрежението. Очите му, сълзейки, ругаеха невъзможността да съзрат нещото, което го преследваше. Нещото, което си играеше с него. Нещото, което го плашеше до смърт.

В този момент спря да му пука.  Успокои се. Отпусна се на студената стена. Потъна в калта. Затвори очи и зачака. Не мислеше за нищо. Просто чакаше последните секунди от живота му да изтекат. Не чувстваше нищо. Не почувства нищо. Никога повече нямаше да чувства....