Когато за сбогом целунах челото ти,
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи, ...
В сълзите няма покой за душата,
но не и в усмивка престорена.
Болката, сковаваща сърцата
лесно не може да бъде излъгана.
След удар не винаги можеш просто да се изправиш, ...
Като вятър от мен се изплъзваш,
разтопяваш се като кубче от лед,
стопляш ме, а после ме замразяваш
и ме прогонваш далече от теб.
В мен като стихия нахлуваш, ...
Тъжни очи, усмивка попарена
миг от любов, от спомен измъчващ,
надежда и вяра някога излъгана
и поглед, отчаяние излъчващ.
Блясък и радост, лъчезарност ...
Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена, ...
