cucy (Цветелина Венкова)
11 9
23 мая 2007 г., 16:17

На Ачо 

  Поэзия
849 0 3
Когато за сбогом целунах челото ти,
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи,
дошли за последно да те видят
и толкова топли слънчеви лъчи,
но те не могат да те върнат.
Още е пред мен усмивката ти,
но днес видях те вкаменен
и не бяха будни очите ти,
което помрачава всеки ден.
Нашият живот ще продължи,
но защо твоя тъй кошмарно бе отнет?
И никога не ще спре да боли,
от това, че си толкова далеч...

© Цветелина Венкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В памет на един много скъп приятел!На един истински човек!И вярно-смъртта отнема най-милите и обичани същества,ние сме безсилни да я спрем.Но трябва да се борим да запазим в сърцата си нейните жертви!
  • Поклон!
  • Смъртта е тежко нещо-тя ни отнема най-обичните същества!!!
Предложения
: ??:??