Отдавна не мечтая. Просто спрях.
И планове не правя... ни проекти.
Не ме разчувства ничий детски смях,
не се подготвям да изляза в петък.
И сякаш този свят не е за мен, ...
Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
И плисна дъжд над сивкавата почва,
в напуканите длани на Земята,
където всеки нов живот започва
и там където свършва необята.
И плисна дъжд а после тъмно, ...
Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...
Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,
Тъгата – че за шията ми вързана,
е дишаща , единствено чрез мене.
И тялото ми – за студа наоколо ...
Възгордял се човекът, реши, че ще властва над всичко
и забоде в на Господ очите, най-острите тръни,
на омразата лепна фалшив етикет “Аз обичам”
а на ближния тихо заложи капан, да го спъне.
И започна да гледа отгоре, понеже могъщ е ...
Ноември идва с шлифер избелял,
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи, ...
