Буря
И плисна дъжд над сивкавата почва,
в напуканите длани на Земята,
където всеки нов живот започва
и там където свършва необята.
И плисна дъжд а после тъмно,
(а беше утро,
слънце бе напекло,)
и питах си дали съм аз на дъното
или дошъл е
краят на човека.
Дали сънувах или се събуждах
дали умирах или оцелявах,
защо небето беше толкоз чуждо
защо страхът излизаше наяве.
Не зная нищо, беше просто буря,
студена като януарска вечер
през августката жега ме събуди
и продължи за цяла тъжна вечност.
Научих се във буря да живея,
разбрах че никой друг не я усеща,
навярно тя ме влачеше до нея,
или я носех аз на мойте плещи.
Сега е още тук и май ѝ свиквам,
започвам да харесвам дъждовете
характерът ѝ и цветът ѝ – сивкав,
защото тази буря е в сърцето ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
