Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
Мамо, сама ли си, щом ме очакваш да звънна?
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...
Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...
