Dreeam
13 результатов
Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които мож ...
  595 
Чудесно
Когато обичам, аз мълча, когато мразя, аз говоря, когато тъгувам, аз руша, когато жадувам, аз летя, когато плача, аз знам, че утре ще се събудя, задъхана, защото отново ще съм те сънувала и ще очаквам да те видя до мен. Но сънищата лъжат, събуждаш се и осъзнаваш, че си останал излъган от пор ...
  867 
Искам всеки ден да е неделя сутрин, всяка една минута, всеки един час, всеки един миг да е неделя сутрин, когато се събуждам късно, почти по обяд, лежа в леглото и мислите ми просто се реят. Разпиляни, неподредени, просто си хвърчат из пространството, блъскат се в тапетите на стените, борят се една ...
  1215 
Хармонична стихия
Вечност. Копнеж. Време. Тези три думи най-точно описват всяка една наша среща, която повтарям толкова пъти в главата си, че вече ще загубя всичката вечност, която се таи скрита тайничко в прегръдките. И тези прегръдки – те казват всичко. Нито погледите, нито думите, нито докосвания ...
  789 
А важно е да имаш приятели
(Посветено на Иво)
Тя падна като есенно листо на поляната, отрони се леко, но всъщност падна доста зловещо. Зловещо беше, защото беше сама, другото листо беше останало горе на дървото. Но и двамата бяха самотни. Тя го търсеше винаги, когато усещаше студения вятър да я пона ...
  923 
Отдалечен пътен спомен
Някога някой ми беше казал, че всеки има своя път, който винаги те води, просто понякога този път много трудно се вижда. Пътища - колкото щеш! - тесни, широки, дълги, къси, чисти, мокри, видими, невидими, лесни, трудни... В началото всички те са еднакво примамливи. Всеки един ...
  842 
Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...
  1373 
Минало
Прегърни ме,
за тогава, когато мислеше за мен.
Докосни ме,
за тогава, когато плачеше за мен. ...
  807 
От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...
  1059 
Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...
  896 
Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...
  1301 
Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...
  1470 
Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...
  1506 
Предложения
: ??:??