Искам всеки ден да е неделя сутрин, всяка една минута, всеки един час, всеки един миг да е неделя сутрин, когато се събуждам късно, почти по обяд, лежа в леглото и мислите ми просто се реят. Разпиляни, неподредени, просто си хвърчат из пространството, блъскат се в тапетите на стените, борят се една с друга, преплитат се, но в крайна сметка накрая отново се връщат в моята мъничка главичка. Интересно как побира толкова излишни мисли, как помни всяко едно нещо и го пази само за себе си, не за друго... просто другите така наречени главички нямат нужда от моите мисли... те са си само за мен... За какво са им на другите - нито ще ги оценят, нито ще ги разберат... не им трябват, мои са си!
Тишина... тихичко е... неделя сутрин е. Kакто всяка друга неделя сутрин пердетата са дръпнати, стаята е разпиляна, няма никой вкъщи, само аз си лежа в топлото легло, увила се като шушулка. В този момент нямам нужда от нищо друго. Не ме вълнува нищо извън моето топло и сигурно легло. Дори мислите си съм пръс ...