генек
1 854 результатов
И ще си живееш спокойно…
А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.
Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…
Трап до трап, изчезнали ...
  201 
- Ама ти ми развали играта…
- Е, съборих малко пясък, какво толкова…
- Запуши водата, сега ще залее брега…
- Добре де, отръскай камъните, ще падне водата…
- Не искам водопадче, искам спокойно гьолче… ...
  118 
Където няма личности – има партии…
хххх
Подлостта на страхливеца изригва във война срещу паметниците…
хххх
Човешката същност се оголва в проблемите… ...
  177 
Харесвам редките мнение на Ранрозар. Обича лееекичко да ме боцне, при това запазвайки интелигентен вид и възпитано поведение.
Благодарен съм му, че дава подтик да ровна из знанията си, да направя справки в материелите, да дообясня и разбия нечии илюзии или неверни впечатления.
Та и сега.
Хубаво е чо ...
  137 
Телевизорът. Тлъста лелка в ролята на водеща. Разговаря с някаква професорка, бивша министърка. И се обръща свойски: „Ама, Руми, защо…“
Медиите като Ганковото кафене…
хххх
Млад показвач на времето / не искам да лъжа, че е метеоролог/: „Очаква се падане на температурите до минус три градуса, необичай ...
  214 
„Как си със секса?“…
„Като в приказка… Имало едно време…
„ А аз съм романтичен – чакам и се надявам…“
хххх
- Ще дойдеш у нас. Ще готвиш, чистиш, переш, гледаш децата… ...
  135 
Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...
  265  10 
Разнообразяване – свеж въздух от кенефа…
хххх
Трагедия – постигането на целта е край на приключението…
хххх
Законът – опит със сенокосачка да естетизираш гората… ...
  135 
На екрана – социолъжка. Типична патка. По едно време беше даже министърка на просветата .
Ето - солиден аргумент къде е коренът на бедствието в училище.
Сега била професорка – още едно доказателство къде е бедата в образованието. У нас се навъдиха толкова професори, доценти, доктори… Абе, трябва про ...
  132 
Българите са истински евроатлантически народ, случайно попаднал в земите на СССР. Участвали са в борбите срещу КГБ и тоталитаризма и, подгонени от монголските орди на Сталин, потърсват убежище в родината си.
Където са живели спокойно, докато са нападнати от славянски орди, които ги включват в терито ...
  193  12 
- Я да си сменим местата, че много духа и ще простина…
хххх
- Не бъди егоист! Ще изям крема и ти спокойно ще довършиш тортата…
хххх
- Тоя месец няма да давам на дъщерята пари за продукти. Тя има, а на мен ми трябват – ще събера достатъчно, та внукът да види колко съм щедър… ...
  150 
В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...
  160 
Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…
А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.
Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на прир ...
  135 
- Е, колеги, ето задача. Инфлацията е нараснала с 30% за година. Заплати и пенсии не са увеличени. С колко е спаднало жизненото ниво?
- С 30%?
- С 40%?
- С 50%?
- Не! Верният отговор е – с 3%. Не питайте мен защо… ...
  157 
На Нова година – мани, мани… Обещаха, че ще минем нормално, без бомбардировки, а като почнаха… Рекох, че преврат става, то пък по-лошото било. Кретените избиват комплекси. Като гръмнат в един-два часа - и им обърнат най-после внимание. Е, повече майките им споменават, ама какво им пука на дебилите? ...
  160  10 
Две неща са вечни – Вселената и женски разговор по телефона…
хххх
През остъклената витрина се виждат щъкащите момичета – по къс ръкав в топлата баничарница…
Навън е як студ. И комшията вика:
- Ха ти се разхвърляй така… ...
  210 
Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%... Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… ...
  297 
-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...
  108 
Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...
  109 
Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...
  125 
Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...
  111 
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
  123 
Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...
  141 
Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...
  115 
Рай…
Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?
Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат д ...
  281 
Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е ...
  136 
Глава четиридесет и втора – за безсмъртието
Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.
- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукач ...
  261 
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
  131 
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
  212 
Стара приказка.
Едно момче се оплаквало на майка си, че някакво турче го прсреща, бие, граби парите, закуската.
„Търпи, мами. Господ ще го накаже…“ – утешавала го тя.
Една вечер момчето не издържало, хванало турчето за дъното на шалварите и го метнало през моста в реката…
„Мамо, турчето падна в река ...
  266 
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...
  145 
Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избор ...
  123 
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...
  305 
Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...
  298 
Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...
  187 
Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...
  219 
Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...
  176 
Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...
  148 
Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...
  152 
Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, м ...
  129 
Предложения
: ??:??