23 янв. 2024 г., 10:31  

Смело притваряй очи

808 1 0
1 мин за четене

И ще си живееш спокойно…

А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.

Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…

Трап до трап, изчезнали плочки, други счупени още при поставянето…

Даже не коментирах в чий джобл са се излели парите от далаверата…

После – есента – иронизирах, че общинарите се грижат за такива като мен. Таман научих къде има дупки, заобикалям ги и, ако ремонтират – ще ме объркат…

А то Нова година мина… Старите дупки ги няма. Вместо тях са зейнали трапища…

Заслужено… Нали избраха същия кмет – какво ново очакват наивници като мен?

хххх

На входа имаме една кутия. Почти не се кореспондира, защо ти е отделно място за писма? Сега има няколко – от данъчните.

И едното е адресирано до отдавна починал комшия…

Станари сме безсмъртни. Поне за чиновниците. Искат пари от мъртвия. А той явно плаща, защото не се чува да са му описали гроба.

Ясно – близките не си дават труда да оправят документацзията. Градът не е голям, със сигурност не е единствен случай, чиновниците знаят поне за половината, обаче…

Не си оправят документацията и те. Не им пука. Нали отчитат дейност…

А ние все повече ставаме безсмъртни…

Имаше народен лаф: „От умрял писмо“…

С разцмета на бюрокрацията и умрелите получават поща…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...