20 февр. 2024 г., 10:30
Тя
Произведение от няколко части
-
374 1 5Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
650 2 2Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
307 2 3Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
331 3 4Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
3 мин за четене
Красавица…
Каквато и в сънищата си не съм виждал. А моите сънища са едни – немски филм за възрастни ряпа да яде…
Но нея… Не мога да я опиша. Просто красавица.
Отръска от себе си погледите на посетителите в кафенето, но не до края. Десетки очи останаха залепени – въпреки че поне част от тия мъже бяха с половинките си. Които мигновено се превърнаха в едномилионна частица. Пред такова момиче…
А тя попита: „Свободно ли е?“ и седна. Защо да чака отговор – даже запъващата обикновено входна врата зейна сама пред нея.
Красавицата поръча малък вермут и кафе. Което учуди и мен, и зяпналите посетители. Като разумни люде знаехме – в заведение алкохол не се поръчва. Първо – ще е разреден, второ – струва баща си и майка си, че даже и бабата…
Аз бавно смучех кафето. Имаше половин час до срещата ми с търговския агент, не ми се разхождаше из града – напълно сив и скучен, пък и въпреки местния празник, нямаше и какво да видя интересно: главна улица с ощърбени плочи, овехтели страдащи дървета, още по-изн ...
Каквато и в сънищата си не съм виждал. А моите сънища са едни – немски филм за възрастни ряпа да яде…
Но нея… Не мога да я опиша. Просто красавица.
Отръска от себе си погледите на посетителите в кафенето, но не до края. Десетки очи останаха залепени – въпреки че поне част от тия мъже бяха с половинките си. Които мигновено се превърнаха в едномилионна частица. Пред такова момиче…
А тя попита: „Свободно ли е?“ и седна. Защо да чака отговор – даже запъващата обикновено входна врата зейна сама пред нея.
Красавицата поръча малък вермут и кафе. Което учуди и мен, и зяпналите посетители. Като разумни люде знаехме – в заведение алкохол не се поръчва. Първо – ще е разреден, второ – струва баща си и майка си, че даже и бабата…
Аз бавно смучех кафето. Имаше половин час до срещата ми с търговския агент, не ми се разхождаше из града – напълно сив и скучен, пък и въпреки местния празник, нямаше и какво да видя интересно: главна улица с ощърбени плочи, овехтели страдащи дървета, още по-изн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Коновски Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
