В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…

Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…

И тогава прозрях в бъдещето. Малкото, невинно, привличащо и отблъскващо същество имаше страшно бъдеще.

Очакваха го години на тормоз от страна на втория му баща, терзания по далечните нему богатства, невъзможността да бъде обичан, омраза към околните…

Сетне – военна служба, издигане в армията, преврат, вземане на властта. Последващ терор от негова страна над несъгласните, жестоки убийства на мъже, жени, деца. Страна под ботуша му. Горене на книги и картини, разрушаване на учебни заведения, аутодафета на учени и религиозни дейци…

Мрак… И доволни черните духове на отвъдното…

Всичко това – причинено от сегашното невинно бебе, което вече проплакваше и се усмихваше едновременно…

Разбрах. Не можех да променя душата му. Всичко е предначертано и очаквано…

Тогава спрях дъха му.

Остана мъртвото телце на все още несторилото нищо дете…

Унищожено от мен…

За да не унищожи цяла цивилизация, цял народ, живи хора с Негови души…

Това е…

Сега очаквам решението Му. Не зная какво ще е – Той е непредвидим.

Но се питам: защо? Та Той знае всичко – и минало, и сегашно, и бъдеще. Да, знае! И, разбира се, знае каква същност се е появила в невинното днес бебе. Знае какво ще стане.

И допуснал появата на бял свят на това …

бъдещо изчадие…

Знае какво ще направя. Знаел е и тогава, когато ме е изпратил да бдя над новороденото.

И е очаквал да поема този грях…

Изпитвал ме е?

Защо?

Не разбирам. Но ще науча. Когато скоро се озова пред Него…

Обаче – не съжалявам! Жертвах вечната си душа. И спасих мнозина от тия дребни,  несъвършенни земни съшества…

Надявам се, че е имало защо…