24 янв. 2010 г., 23:21

Здравей!

1.6K 0 16

Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…

Бях Всичкото, което ти бе нужно…

Бях слънце мило… станах втора диня...

Бях касичка, в която пускаш милостиня…

Бях онзи, който мрази да си тъжна…

И исках повече… и повече….

Но беше чужда….

 

Звъня... за да ти кажа, че умирам….

Като човек от пясък… близо до морето,

по малко… всяка вечер си отивам…

Измиват ме вълните...  гледайки небето…

И виждам зад луната как надничаш…

А аз не спирам да крещя…

че те обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джокобоко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....