кмето (Градоначалник) - Произведения

Пътуване 🇧🇬

Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...

кмето

Проза

2007-01-06T17:51:05+02:00 1K 4

Последните дни на септември 🇧🇬

Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...

кмето

Проза

2007-01-06T17:33:49+02:00 1K 2

Mo Randi 🇧🇬

Mo Randi
( a la lujeba)
a la lujeba
Не са толкова много пътищата. Обикновено е ескалатор. Изчаква те там, плъзва се под краката ти и те отвлича. Напред , нагоре.
До новото завръщане. ...

кмето

Поэзия

2007-01-04T23:07:49+02:00 835 4

Малкия финал 🇧🇬

Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...

кмето

Проза

2007-01-03T00:58:05+02:00 1.2K 3

Тя 🇧🇬

Тя
Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкот ...

кмето

Проза

2006-12-30T00:52:52+02:00 1.2K 2

Истинските седем лица 🇧🇬

Истинските седем лица Всеки има тези седем лица. Някои ги извървяват за седем дни, други за един живот. Но всички ги имаме, да отричаш означава вече да чертаеш осмо лице. Имаше убийствен план за следващата седмица. В понеделник щеше да излезе от затвора, във вторник – да е клошар, в сряда да продава ...

кмето

Проза

2006-12-30T00:52:10+02:00 1.2K 2

Блестящия разпад 🇧🇬

Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...

кмето

Проза

2006-12-27T20:21:10+02:00 954 3

Мечтите никога не грешат 🇧🇬

Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...

кмето

Проза

2006-12-18T19:32:07+02:00 1.5K 7

Аз, Еди и 21 влака към звездите 🇧🇬

Аз, Еди и 21 влака към зведите
Ако не съществуваха илюзиите никой нямаше да обръща внимание на самотната истина.
Със закъснелия влак разсичахме нощ, дълбока и черна, колкото душа на заспал негър убиец. Аз не се унасях – равномерното тракане, което трябваше да свърши тая работа някак се примесваше с ...

кмето

Проза

2006-09-02T20:25:01+03:00 1.2K 4

нощта на заспалите пияни 🇧🇬

ДВУРАЗКАЗ
(С претенции да бъде считан за един)
Нощта на заспалите пияни
В суматохата бях изхвърлил през прозореца и момчето с оцета, но той не влезе в ничии калкулации.
Мисля, че е добре да констатирам пряка връзка между среднощното пускане на музика на съседите ми и почти моменталното ми събуждане. ...

кмето

Проза

2006-09-02T17:55:07+03:00 1.2K 4

към морето 🇧🇬

Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо ...

кмето

Проза

2006-08-25T01:24:47+03:00 1.9K 5

новото пълнолуние 🇧🇬

НОВОТО ПЪЛНОЛУНИЕ И както се случва в приказките - това село не беше като
останалите. Жителите му си живееха съвсем нормално въпреки тихата си лудост без
въобще да улавят живота извън него. Света не се интересуваше от него, а и селото
от света, сякаш че съществуваха независимо едно от друго, което н ...

кмето

Поэзия

2006-08-24T21:39:03+03:00 878 6