madgirl-
25 результатов
Твоите ръце ме галят,
а аз тихичко до тебе лежа.
Тишината е нежна и лека,
нарушава я само дъжда.
Ти прокарваш вглъбено ...
  704 
Пръстът ти хладен, но мек
плахо по кожата ми шари.
Свой път по нея чертаеш...
Нежно е... но малко пари!
Леко този допир ме прогаря. ...
  606 
Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...
  1498 
Всеки от нас живее със свои собствени разбирания, които е изградил по някакъв начин. Било то от личен опит, било то от опита на близките му, от техните съвети, или по друг начин... Но в обществото ни са се загнездили някои, както аз обичам да ги наричам, слепи разбирания. Такива са не защото са напъ ...
  1637 
Топъл восък
покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.
В светлината се разливат ...
  645 
Колко време ще ме караш силно да горя?
Нима не съм заслужила целувка една!?
Знаеш ли, че съм грешница - ужасна и зла?
Но знаеш ли – обичам те! Това е съдба.
Колко дълго ще те чакам – на прага, сама...? ...
  683 
Беше късен ноември.
Тъмно бе, плътна нощ.
Посипваха се листи дървесни
по заледено-калната площ.
Тя стоеше в мрака ...
  750 
Толкова съм изгубена...
Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе ...
  1590 
6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...
  660 
Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...
  648 
В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...
  755 
Ситни капки се разливат
към бездънното небе,
водни звуци пак припляскват
там, сред буйното море.
Водата морска нежно сгуши ...
  643 
Скъпо мое сърце,
извинявай за причинената болка.
Ти гореше в буен огън
толкова време подред.
Усещах парещите ти сълзи, ...
  794 
Ах, греховници безсрамни!
Ах, вие, долни същества...
Души болни,
затворени във грешна плът,
не един, двама – ...
  538 
Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...
  751 
Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да ...
  671 
*Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда.
*О, Господи, нужно ли е напълно да се обезнадеждим и да бъдем духом съкрушени, за да ни навести най–сетне онази желана надежда? Трябва ли изцяло да разпилеем себе си, да се изгубим и раздадем, за да можем в крайна сметка да постигне ...
  779 
Изплетен живот
Живот – украсен от фалшиви усмивки,
избродиран от грозни лъжи,
изплетен от погрешни нашивки...
и лицето се смее, а сърцето тъжи. ...
  581 
  1277 
Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...
  937 
Да не бе онзи ден,
в който те видях..
Да не бе онзи миг -
в него теб пожелах.
Ако не бе, ...
  891 
Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...
  5341 
Аз тръгвам. Потеглям напред, без да зная какво ме очаква, без да предполагам какъв е пътят пред мен, аз просто тръгвам. И в себе си нямам абсолютно нищо. Оставям се изцяло на произвола на съдбата. Вярвам изцяло на нея. Бавно пристъпвам към това, което предстои. И малко по малко пътят се избистря. Из ...
  1344 
Писък, пламък, порив
Пламък, порив...
гореща глътка страст.
Тънък писък пак отеква -
писък, тъй лишен от власт. ...
  1338 
Зън, зън?
Не! Не е така сега...
Снегът пада тихо,
оставяйки бели следи.
Пухчета танцуват глухо, ...
  651 
Предложения
: ??:??