Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани!
Нека го кажа, нека ви представя моето виждане... може пък да успея да помогна на някого.
Втора част от поредицата „Слепи разбирания”
Всеки човек върви по отредени от съдбата пътища –> Ах, колко сте се объркали, скъпи мои приятели! Ние всички вървим по разни пътища, това е естествено. Но няма нищо „отредено” на този свят... всичко клони към промяна. Въпрос на време е дадено нещо да се измени по свой собствен начин. Било то пътя, по който вървим, било то начина, по който мислим и т.н.
Хората живеят в собствената си рутина, без да се замислят, че по този начин „пропускат” истинския живот –> Добре, съгласна съм с това, че хората живеят в собствената си рутина. Но кой си ти, че да твърдиш, че то ...