9 окт. 2011 г., 22:45

Топлина 

  Поэзия » Другая
629 0 0

Топъл восък

покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.

В светлината се разливат
само топли цветове,
”надежда има още”
пропяват тихо те.

И ръчичките обгръщат
пламъка горящ,
мечтаят да прегръщат -
да живеят в дом блестящ.

 

И сърцето потрепва -
тихо, без глас...
Бавно се изнизват
минутка подир час...

 




Вдъхновение от „Малката кибритопродавачка”

© Катерина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??