нико (Николай Колев) - Произведения

из романа "Малкият цар" 🇧🇬

АФРИКА, НЯКОЛКО ГРАДУСА ЮЖНО ОТ ЕКВАТОРА, 1901г.
В късния следобед жарките лъчи на майското слънце бяха скрити зад сива завеса, от която на едри капки се изливаше огромно количество вода. Дъждът беше толкова силен, че на човек му се струваше, че вижда пред себе си водна пелерина. По мрачното небе, е ...

нико

Проза » Повести и романы

2008-12-18T19:14:37+02:00 1.8K

Ирония на величието 🇧🇬

Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и чаша ябълков сок. Градината беше почти празна – само няколко заети маси, като най-голяма беше компанията на съседната до него. Тя се състоеше от трима млади мъже и две о ...

нико

Проза

2006-10-04T23:09:29+03:00 1.8K 8

Призракът от имението Шейс 🇧🇬

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...

нико

Проза » Рассказы

2006-07-12T22:45:27+03:00 2.7K 9

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...

нико

Проза

2006-07-04T06:48:18+03:00 2K 3

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...

нико

Проза

2006-07-03T20:19:57+03:00 2.3K 3

Вълшебната гора 🇧🇬

Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...

нико

Проза

2006-07-02T17:32:10+03:00 2K 2

Картини от вековете 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...

нико

Проза

2006-07-01T13:49:07+03:00 1.8K 5

Кати 🇧🇬

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...

нико

Проза

2006-06-30T22:41:17+03:00 2.5K 8