За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше деветнайсет годишна. Разбира се в онзи момент не знаех това, но това, което знаех, или по-скоро усетих, беше че нещо в мен се преобърна. Сякаш като магнит тя прикова за себе си всичко в мен, което можеше да бъде приковано. Но, моля ви, говоря за вниманието! Говоря за това, че мислите ми сякаш се стопиха, а всичко в гърдите ми в един миг изгоря. И в този миг тя остана единственото същество на широката главна улица, която всъщност бе препълнена с хора.
Какво направих аз ли? Залепих се за магнита! Признавам, че това е грубо сравнение за такова нежно създание, но тя наистина имаше неговите свойства! За съжаление, както всеки магнит, така и тя не привличаше само един обект. Но за това по-късно. ...