Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време децата да лягат за нощния си сън.
Малката Лили се втурна под топлата завивка на мекото си легълце и започна да се върти в него, искайки да го стопли възможно най-бързо. След като се успокои, баба й приседна до нея и с усмивла загледа нежното детско лице.
- Бабо, нали ще ми разкажеш приказка? – попита Лили със звънливото си гласче.
Баба й нежно я погали по косата и каза:
- Когато бях на твоите години, само можех да мечтая някой да ми разкаже приказка. – След което добави: - Каква приказка искаш?
- Някоя хубава. Някоя, която не си ми разказвала досега.
- Някоя, която не съм ти разказвала досега – повтори възръстната жена и замислено заблужда с поглед. После погледна към прозореца, загледана ся ...