С кристален блясък ме привлича новата надежда.
Със сребърни окови окова ме сладката мечта...
Буйното пламъче блести
във страдащите някога очи!
Усмивката-искрена и чиста, ...
Той имаше приятели,любима,но беше сам.
Той се усмихваше,но болното сърце бе изпълнено с тъга.
Той дишаше,но животът бе изгубил във мечтите,някъде там...
Той бе обичан,но от ден на ден потъваше в безразличие и самота.
Той даряваше нежност и доброта, ...
Оттърсих се от мъката,от самотата...
Отново съм най-щастлива на земята!
Пак с радост посрещам новия ден.
Щастливото момиченце се пробуди в мен.
Не са ми нужни спомените вече, ...
Уморена слагам края-не мога да се боря вече...
Оставям те да отлетиш далече.
Бъди щастлив със нея!
Дано и аз отново да живея...
Казвам `край`, но нежни спомени нахлуват в моето съзнание ...
Отдавна,тъй отдавна бях като всички вас,
но хора зли с демонски души
подиграха се с добротата,пропиляха любовта
и обрекоха ме на вечна самота.
Тогава в пленница на Дявола се превърнах аз... ...
Душата ми погубена е в мрака...
Усмивката е с черни сълзи заличена...
Любовта забравена в миналото чака...
Добротата отдавна потушена...
Самота покварна изпепелява топлината... ...
Не ме събуждай!Нека спя!
Остави ме,аз единствено щастлива съм в съня.
Върви напред!Никога не спирай и миналото в съня ми погреби...
Не!Не ме поглеждай с надежда,не ще отворя аз очи.
Тук няма място за мен! ...
Очи отварям, път пред себе си не виждам...
Ръце молещи за помощ аз протягам...
Хвърлям на земята болното, ограбено сърце...
Слагам маската-омраза на своето лице...
Как да мразя, щом мъничка надежда за истинска любов в мен гори ...
Очите ми са стъклена измама,
в думите ми капка милост няма.
Спомени,мечти,надежди в лед сковаха моето сърце.
Сълзи не ще се стичат веч по моето лице.
Болката изпепели любовта, ...
Не ще продам душата си на ревността,
не ще погубя любовта.
Сякаш злият демон в мен се е вселил и заслепява моите очи...
Страшна болка разкъсва сърцето ми...
Ревността от ден на ден ни прави по-неразсъдливи, ...
Всичко разруших и пропилях...
Пред нищо не се спрях.
Едно сърце с любов възпламених,
но и страшна болка аз му причиних.
Две очи така красиви в сълзи удавих, ...
Ти си нежност,страст,желание за грях...
Сълзите ми превръщаш в смях...
С пламенна любов заменяш самотата,
с нежност мъката изпиваш от душата.
Устните ми тъй студени и безмълвни караш да горят ...
И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен. ...
