2 дек. 2005 г., 00:27

Отдавна,тъй отдавна ... 

  Поэзия
709 0 6

Отдавна,тъй отдавна бях като всички вас,

но хора зли с демонски души

подиграха се с добротата,пропиляха любовта

и обрекоха ме на вечна самота.

Тогава в пленница на Дявола се превърнах аз...

Защо не мога от миналото да се откъсна,спомените да изтрия

и болните мечти няккъде в пространството да скрия

?!

Искам пак да роня радостни сълзи,

искам мъката да погреба с миналите дни...

Но как със самотата да се преборяр,любовта да върна

и отново щастието да прегърна!

?

© Усмивка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги има как ...
  • ГерганаТ много ти благодаря за хубавите думи!И аз съм на същото мнение и знам,че скоро ще успея да се откъсна от миналото!
  • Гери, знаеш ли, мисля че "миналото" е само времево понятие. За да бъдеш щастлива се опитай да живееш ВЪПРЕКИ себе си, въпреки спомените и непостигнатите мечти. Всичко е в главите ни...За да си щастлива, първо трябва да познаваш нещастието.А щом казваш, че ти е писнало от него, значи достатъчно време си му отделила. Успех и само нагоре!
  • Много ви благодаря! elf`s_soul все някога ще доиде деня,в които ще сме истински щдстливи и без да се обръщдме към миналото!
  • Силно!
  • Keep hope alive!
    Много е хубаво!Браво!
Предложения
: ??:??