Блусия-скритата сила
Фентъзи
Ивана Асенова Джерманска
________________
Скрития Град... Това е необичайното тайно градче,скрито от земната локационна карта на този земен свят,който се казва Белоралиян. Изглеждаше като селце,но с блокове и високи сгради,въпреки природата... В града имаше една къща,точно в края на градчето,което имаше тайна пътечка до София- друг,но явен и не таен град,която бе всъщност Столицата на България. В белоралиан имаше една къща с двор,която бе малко по-особена от останалите в града,защото не бе част от блоковете. Къщата изглеждаше светло кафява на цвят,с цветя на дворчето и средно голяма. Имаше и комин горе в ляво,дървена врата отпред на къщата и прозорци със дантелени пердета.
Там живееше едно мило и добро дете,необичайно надарено момиче,което било различно от останалите хора на тази планета... Тя имала Синя коса,и това била една от нейните странности. Така бе и родена,а от косата и идвала една от нейните тайни сили,а тя носила две имена:
"Дария" и "Блусия"...
Дария учеше в -"Гим. За. Худ." което всъщност произлиза от "Гимназия за художници". Тя се намираше много близо до домът на Дария. Къщата беше на две пресечки от домът на Дария-Блусия...
Но Дария главно се обръщаше,щом чуеше нейното главно име "Блусия",въпреки,че "Дария",бе нейното по-обикновенно име.
А името и произлизало от английски език "Blue Sea",което в превод на който и да е друг език,символизира в значението си "Синьо Море".
Очите на Блусия,често променяха цвета си и това бе една от силите и...
Родителите на Дария-Блусия много я обичали... Те изглеждали много добре за годините си... Майка и по онова време била на трисет и пет,а баща и на четиресет. Казвали се Ридас и Ярида,които били високи около,метър и осемдесет и три,метър осемдесет и пет. Майка и била със светло руса коса,и сини очи,прав чип нос,както и баща и,с разликата в очите,че бил със кафяви очи и право-кръгъл нос.
Те криели от Блусия за найната сила,с помощта на другите си две дъщери - Лидия и Сара,които били близначки,по-големи от нея със десет години. И двете били еднояйчни момичета. Те имали тъмно кафяви коси,и лешникаво кафяви очи. Високи олоко метър и седемдесет.
И двете сестри се грижили за Дария,още от ранно детство. По времето,в което родителите им не са имали възможност да се грижат за нея,поради задължения в работата и не са имали възможност и тн. Но не винаги било така,защото при всяка възможност Ридас и Ярида се грижили за децата си и дори им помагали със уроците и домашните от училище. Трудно бе да скрият тайната от Блусия,че нещо в нея е много специално... Нещо,което може би, би могло дори и да спаси земята от опасности...
А Дария дори и не подозираше... Нямаше никаква идея,че дори има нещо магическо в нея! Дори не и минавало през ум...
_________________________________Глава 2 _________________________________
--------------------------------------------------------
Тихият и спокоен септемврийски ден... В който Дария учеше за свой тъкмо идващ изпит от училище и слушаше музика на телефона си в стаята си,която бе винаги подредена,с ярко розови стени,бяло голямо легло със розови чаршафи и прозорец от който се виждаше града... Кафяви шкафчета и бюро с компютър,на който тя често записваше в електронен дневник всичко,което се случваше в ежедневието си през вечерта... И тъкмо се занимаваше с занятията на домашните си ,когато внезапно чу от радиото смущаващ звук,който продънваше като че ли ушите и. Това я уплаши почти до смърт...
Тя подскочи от уплаха си от леглото,а от ръцете и излязоха светлинни лъчи от енергийни миниатюрни кълбенца от светлнки и лъчи,които я заслепяваха за миг...
В паниката си Дария се провикна всячески:
- Мамо,тате! Помощ! Нещо не е наред! -
От дтугата стая,в която се намираха сестрите на Блусия,се провикна една от двете сестри на Дария:
- Какво става,пак ли си оплела косите си за гребена?-
-Не,не е това! Помогнете ми,спешно е! Нещо странно става!- провикна се Дария,която усещаше сърцето си така,сякаш щеше да фръкне всеки момент...
Цялото семейство се втурнаха към стаята на Блусия,защото усетиха,че нещо наистина не бе наред,защото започнаха да чуват писъци от стаята на Дария... А когато всички влязоха,в стаята и,мигновенно станаха свидетели на чудната светлина и кълбата енергия,които излизаха от ръцете и,и нейният ужасен поглед...
Ридас грабна ръцете на Дария и ги дръпна към себе си:
-Бързо! Днес е денят... Онзи специфичен ден!...-
А Дария объркано сбръчка вежди и попита баща си:
-Какво се случва? Мамо,тате?!-
Двете сестри на Дария стресирано отвърнаха:
-Нямаме време за обяснения в този момент!-
А майка им подаде амулет на Дария. Който изглеждаше със златен синджир,и кръгъл купул,като топче,което изглеждаше сребърно на вид.:
-Бързо,хвани синджира!-
- Добре!- каза Блусия в паника,взимайки амулета.
-Спешно сложи колието на врата си,дъще!- извика Ридас.
Когато Дария сложи амулета,цялата онази суматоха да утихва... Очите и ръцете и,спряха да светят... Всички в стаята,усетиха миновенно спокойствие и дори се изписа в погледа на Дария,колко беше успокоена. А майка и започна да обяснява за случващото се:
-Когато беше на осем месеца,разбрахме,че не си обикновенно дете...-
-Но как така, мамо?- попита объркано Дария.
А бащата изпревари майката с отговор:
-Ти имаш сили,които са необясними за другите хора,Блусия!-
-Но как така,тате?-
-Открихме,че когато държиш близо до себе си, титан,злато,желязо или дори метал,ще можеш да контролираш силите си...!-
Дария леко се усмихна:
-Това обяснява ситуацията,но до някъде...-
-Да,защото това не е напълно всичко.- каза сестра и Сара.
А Лидия допълни:
-Тате ни помогна да създадем амулета ти,но не бива никак да го сваляш!-
-А защо не бива?- учуди се Дария.
-За твое добро,и за доброто на околните... Поне за момента-

-А от къде идва всъщност силата ми?- попита Дария,поглеждайки ръцете си очудено.
Бащата се усмихна и погледна Блусия с обич:
-Ти носиш в себе си сила,на рядко избрани надарени магьоснци от "Скритият Град". За това не сме те пускали за дълго време,извън него. До този момент... А силата ти извира от твоите състояния на душата,на емоционално ниво. А от твоите емоции,зависи колко е мощна тя.-
Неусетно бяха изминали десет години,от когато Дария-Блусия научи нови неща за себе си и като че ли цялата тази информация и идваше на куп... Вече почти знаеше коя е тя... Но един ден... Просто се случи така,че се наложи да използва силите си на публично място....
_________________________________Глава 3____________________________________
Въпреки,че всячески Блусия правеше опити да скрие своята сила от обикновенните хора,за да не бъде забелязана... А тогава започна тайно да използва силата,защото не подозираше,каква опастност я грозеше... Един ден,тя просто трябваше да вземе лист хартия от шкафчето си в училище,беше спешно... Дария бързаше... Имаше изпит и часът тъкмо щеше да започне,когато просто и хрумна "гениялната" идея да телепортира листа хартия при нея,и себе си в кластната стая,преди да е започнал часът...
-"дано не ме забележат"- си каза Блусия.
Хващайки листа,който тъкмо бе пренесла със силата на ума си. Но,като че ли тя бе забравила малка подробност... Училището бе охранявано със камери!
"Каква съм,глупачка" прасна се по челото Дария и се затича към изхода на гимназията... Защото се присети,че както във всяка гимназия...- И в тази имаше камери! Блусия реши да се скрие:
-Хрумна ми! Ще се опитам да деактивирам камер-... -
Мислите и бяха прекъснати от тичащи към нея,странни на вид мъж и жена,които бяха облечени в черни пълта,покриващи почти целите им височина на телата им и ботуши,стигащи до коленете им, а Блусия не можеше да види лицата им хубаво,защото носеха тъмни очила. Но видимо,ако съдеше по гласовете и ръста им,звучаха на около двадесет годишна въздраст.
-Хей,ти!- единият мъж,грабна Дария леко за ръката и,и я придърпа към себе си:
-Идваш с нас!- каза другият мъж.
-Никъде няма да ходя! Кои сте вие?- извика Дария,тичайки на обратната посока.
А мъжете сложиха човал на главата и,а тя усети рамото си така,сякаш поток енергия мина през него. Вероятно я удариха с електрошок,най-ниска степен и я зашеметиха,а това я накара да се унесе в сън...
Когато отвори очи,обаче се озова в странна на вид стая,която имаше само бели стени,плочки на стените и огромно обширно пространство вътре. Имаше също и прозорци,които вероятно бяха звукоизолирани,а през тях се виждаха коридори. Когато Блусия погледна на надолу,към пода се намери на стол и имаше на главата и електроди и сякаш нещо,като енцефалограма,следеше импулсите на мозъка и,изписано на голям компютърен екран,който стоеше два метра пред нея...
Когато тя забеляза,че също бе вързана за стола със вериги,започна да вика:
-Има ли някой тук?- огледа се,и започна да вика още по-силно в паника:
-Помощ!- когато се обърна,внезапно забеляза една неясна фигура зад нея да се приближава все по-близо и застана пред нея. Това бе един висок мъж,който тя се замисли,че бе същият един от двамата господина,които б видяла по-рано. Дария ококори очи, а той промърмори:
-Спокойно,не съм ти враг!- каза странникът,облечен в тъмни дрехи:
-Чувам мислите ти!... Не бой се! Ти си тук,защото силите ти са специални...-
Дария в уплаха си се опита,да се измъкне от веригите,но безуспешно. А когато не успя да се извади от тях,очите и започнаха да светят в жълт цвят:
-Какво искате от мен,господине?!- промърмори на себе с тих тон:
"Ох,защо все на мене...?"
-Дария, от тук нататък,ще трябва да забравиш "обикновенният си начин на живот".-
Усмихна се леко небрежно странникът.
-Какво искате от мен, да не би да сте психо?!-
"Ами да! Този е луд! Ха-ха..." помисли си Дария,със съркастичен смях.
Мъжат отключи веригите,за да и покаже,че няма да и навреди и махна електродите от главата и:
-Ето! Виж..! Спокойно!-
-Добре,а защо съм тук,ако не бихте ми навредили,за какво е всичко това?-
Дария посочи веригите и енцефалограмата,сбръчквайки вежди.
-Тък си,за да съдействаш,и да станеш част от моята организация.,,-
- Моля? За какво???- възкликна Блусия.
-Не съм се изказал,момиче!-
Дария кръстоса ръцете си:
-Слушам тогава!- и погледна сърдито,изостряйки ухото си на страни към странникът,чието име още не бе чула:
-Аз съм агент,и човекът който беше с мен,когато те взехме тук,а сградата,в която се намираме се нарича Б.О.С.Т.А.-
-И какво ще рече Боста?- повдигна една вежда Дария със лек присмех в тона и.
-Моля,без да ме прекъсвате, Дария!- погледна леко строго странникът:
-Не съм приключил още!-
-Добре,съжалявам!...- извини се Дария: -Продължете!-
Мъжат,започна да обикаля из стаята със сериозен поглед,с бавни,почти флегматични крачки,докато разговаряше с Блусия:
-Б.О.С.Т.А. е и също името на организацията ни за Супер-Герои, тайни-агенти...-
Блусия радостно извика,прекъсвайки младежът,който на сериозно взимаше всичко ,докато говореше с нея:
-Супер-Герои???- очите и сякаш блестяха... -И тайни агенти???!- Дария започна да подскача:
-Много Яко!-
Страникът я побутна леко,и тя стана от стола:
-Не! Не е яко!- погледна я обидено,а тя се уплаши от погледа му и се хвана за сърцето,но когато той видя,че е реагирал прекалено рязко я погледна отново,но този път със усмивка на лице и притворено - щастливи очи:
-Е,добре! Яко е,но трябва да бъдем по-сериозни!-
Дария се успокои и последва въздишка:
-А поне бих ли могла да знам името ви,господине? Поне за да си говорим да "ти"?!-
-Брузо! Дейв-Брузо!- Брузо се усмихна на Дария и подаде ръка да се здрависат:
-Приятно ми е!-
-И на мен също!- Блусия подаде нейната ръка също,и се здрависаха.
-А би ли ми казал нещо повече за Б.О.С.Т.А.?- попита Блусия.
-Всъщност да!- заяви Брузо:
-Има още шестима като теб и твоите способности и... И те са специални...-
усмихна се отново,обаче този път небрежно и свали очилата си,показвайки неговите ярко кафяви очи,точко като тъмната му,но с силно ярка суналност коса:
-Аз,ти още две момичета... Иии - още двама младежа,които работят обаче за противоположна организация,чието име е неизвестно...-
Брузо посочи две снимки,които бяха залепени за стената,зад стола,на който седдше Дари:
-Обърни се,Блусия и виж зад теб,има две снимки!-
Дария се обърна и видя снимките,на които беше Брузо и още две момичета,около двадесет и пет,на едната снимка,а на другата две момчета на около двадесет. И двете момичета изглеждаха странно и нетипично в косите,точко като самата Дария. Имаха червени коси,и с по два кичура в зелен цвят,кафяви очи и на устите си носеха зелен цвят червило,но бяха почти индентични на вид,със бели костюми. Докато другите двама на втората снимка имаха също почти еднакви черни костюми,палта и ботуши. Очите и на двамата бяха светло зелени... Но на единият мъж косата му бе зализана на зад,къса и руса ,а другият мъж бе със бретон на иглички,на двете страни,но не покриваше челото,а само част от веждите му,но и той беше рус,но с леко по-светла туналност от другия. И двамата си приличаха съвсем леко,имаха прави - чип носове. И на двамата погледите им бяха лукаво зловещи...
-Кои са тези момичета на първата снимка до теб,Брузо?-
-Това са Емилия и Емануела,те са близначки като сестрите ти!-
-Интересно!- усмихна се Дария: -А онези двама младежа на другите снимки?-
-Това са от лошите... Но както споменах преди малко,името на организацията им ни е все още неизвестна.-
Изведнъж два женски гласа се зад Брузо и Дария.:
-Здравей,Блусия-Дария!- това бяха момичетата от снимките,които с това си появяване от изневиделица за миг уплашиха Дария,но тя се успокои веднага се оърна и видя кой я вика. И двете близначки я сграбчиха да я прегръщат. Капчица пот от челото на Блусия падна надолу по бузата и от притеснение:
-Ха-ха...И на мен ми е приятно!- каза Дария с лека трапчинка на усмивката,която беше лепнала на лицето си. Тя се обърна и се огледа наоколо и се замисли:
"Е,добре де! Как така всички тези хора,които са ме отвлекли са толкова мили с мен...?"
Но си помисли отново: "Ех,щом е за доброто на света и за мое добро...! Добре!..." усмихна се отново Блусия.
-Ще минеш веднага на обучение!- каза Брузо.
-За?- почеса се Дария очудено.
-Ами,нали ще те направим супер-героиня?!- усмихна се с мека и сладка усмивка Емануела. Докато Емилия представи да Блусия нейят нов костюм, който телепортира със силата на мисълта си при Дария. А костюма на Блусия представляваше Бели наметало и колан,черна пола до коленете ,под формата на пачка. Черна блуза и знак под формата на букви,на който пишеше "BlueSea". И сив клин,заедно с бели ботуши...:
-Леле! Ще ти стои супер!- извика Емануела,докато Емилия просто кимаше в съгласието си. А като Дария видя костюма ,ахна от възхита към израбоката на материята.
А обучението веднага започна,щом тя сложи уникалният си костюм на супер-героиня. А Блусия,трябваше да използва силите си всеки ден,в стая която бе за тренировки,която беше изцяло звукоизолирана. Бяла на цвят и пуста,имаше просто една боксова круша,която често сменяха. Защото Дария със силата си се тренираше да я телепортира,да я мести от място на място със силата на мисълта си и да практикува магията,със съцете си и понякога просто я използваше да и нанася удари със искри от магия...

_________________________________Глава 4__________________________________
Докато Дария бе заета със своето обучение,Еми влезе в нейната стая за тренировки на сили:
-Леле,колко си силна Блусия!-
-Благодаря ти,Емилия!-
Отвърна Дария с съвсем леко самочувствие.
-Бъди по-самоуверена,така е! Силна си!- отвърна Еми със възхищение в погледа и.
Но въпреки,че Дария знаеше,че един ден ще спеси света от нещо.тя все имаше леки съмнения в разсъжденията си,защото така и не разбра от какво ще го спаси... И всякакви натрапчиви мисли я тормозеха... "Все се чудя,за какво всъщност са всички тези тренировки..." мислеше си Блусия. Докато мисълта и бе прекъсната от Емилия:
-Какво има?- попита Еми,със притеснен поглед. Постави ръка на рамото на Дария.
-От какво всъщност ще спираме тези два типа?- сведе глава Дария:
-Не разбирам...!-
Емилия застана на ъгъла на стаята и кръстоса крака и ръце.:
-Ами виж... Всъщност...- очеса си носа Еми,със изпотено чело. Държеше се подозрително,сякаш знаеше много повече,от колкото говореше.:
-Не знам абсолютно всичко,но знам,че Б.О.С.Т.А. се потготвя за нещо голямо...- каза Емилия,свеждайки глава надолу:
-Само знам,че противниците ни искат да превземат света ни!-
-Нашият свят ли?-
-Да,Дария! Точно така,но... Когато говоря за "света ни". Имам във предвид това!-
Еми извади от джоба на костюма си едно странно устройство,което приличаше ан часовник,който изобрази на тавана на стаята целиоят космос,под формата на холограма.:
-Става дума за цялата мулти вселена...-
-Уау!- очите на Блусия,сякаш блестяха,щом видяха звездите,планетите и всички светове в едно.: -Сега разбирам!...-
-Да,Дария! Ти не си от тук...- посочи Емилия планетата земя за миг,а после посочи пръст към друга планета,която приличаше на нашата. -А всъщност си от.... Тук!-
-Ама... Еми? Какво имаш в предвид? Аз да не би...- Дария започна да се клати,сякаш губи равновесие. -Извънземно ли съм?-
-Да! Аз също,и цялата ти рода... Които всъщност са всички от Б.С.Т.А. ...-
-Как така???- Блусия усещаше тялото и умът си така,сякаш изпадаха в шок.
-Значи с теб и Емануела сме...-
-Сестри,точно така!- усмихна се Еми,но не за дълго,щом видя,че очите на Дария започнаха да светят във жълти пламъци и започна да се оглежда наоколо,чудейки се дали всичко това е сън. Опитваше се да осмисли бързо всичко казано до сега,но не успяваше да разбере.:
-Цял живот от мен са крили тайни,тайни,тайни... И само големи-тлъсти тайни!-
просълцените очи на Блусия,започнаха да ствавт червени,и от тях излизаше светлина.
-Защо...? Защо, "аз"...?-
разплака се тя,опитвайки се всячески да се успокои,но безуспешно,а вместо спокойствие,идваше само гняв на среща у нея... Дария започна да нанася удари по главата си.
-Блусия,не! Спри,моля те!-
-Това не е всичко,Дария! Моля те,чуй ме! Трябва да знаеш истината! А това е тя!-
-Не,Еми...! Не искам да те слушам повече!-Блусия започна да пошмърква от мъка:
-Сигурно Ярида и Ридас не са ми никакви?- погледна я със злоба:
-Ами сестрите ми Лидия и Сара?-
-Успокой се,Дария!-
Със всяка изминала секунда Дария-Блусия изпитваше все по-силен гняв,болка и болка и чувство за вина,която дори и не знаеше защо изпитваше. Сякаш нещо със трион режеше сърцето и,лепеше го,и пак го режеше и така до без край... А как я болеше... Чувството бе ужасно!
-Не! Няма как! Всичко е сън,нали? Нали???- тя започна да си гризе пръстите като малко дете,и да използва силите си,като изхвърля кълба от енергия по земята,излизащи от ръцете и. Дори и по себе си. Сякаш нямаше самоконтрол... От цялата тази суматоха,в стявта влезе Брузо,носещ в ръката си инжекция със успокоителни вещества и я заби в рамото на Дария...:
Ох,бе! Боли !- извика Блусия.
Когато обаче веществото влезе в организма и през цялата и ръка,очите и спряха да светят и станаха нормални и пъстри отново. Минутка по-късно,тя се чувстваше гузно за цялото си избухливо поведение и просто седна на стола.:
-Аз... Много съжалявам!...-
-Няма нищо! Нормално е да реагираш по този начин!- каза Брузо,прегръщайки Дария.:
-Вече знаеш истината,сестричке!-
-Всичко ще ббъде наред,Дария!- каза еми и се усмихна.
-Дори и да си осиновена от Ярида и Ридас и отделена от нас,не означава,че ние не те обичаме! Ето! Съдбата отново ни събра,а беше бебе!...-
-Но,кои са истинските ми родители?- попита Дария.
-Починали са,съжалявам...! Или поне мислим така,защото от много години са в неизвестност...- каза Емилия.
-Но защо?...- заплака Блусия,допирайки длани на слепоочията си.
-За да ни предпазят,само това знаем!-
-Разбирам! Искали са ни доброто... Но ми е мъчно!...-
-Знам,Дария! Знам...-
-Но искам само да знаета,че ви обикнах много!- каза Блусия,протягайки леко ръцете си за групова прегръдка,а другата близначка - Емануела, също влезе във стаята и се втърна към тях:
-Не забравчйте и мен!-
Внезапно се чу шум,идващ от всеки ъгъл на сградата. Но,това бе сигналът за тревога! Някой нападаше сградата! А Дария си избърса сълзите и извика:
-Дали това са...?- посочи вратата,объркано.
-Да,това са злите типове!- провикна се Брузо:
-Тръгвайте,бързо! Хайде,супергерои!-
Когато излязоха от стаята за обучения и се втурнаха по коридорите на Б.О.С.Т.А.,видяха двама мъже. Точно онези двама от снимките. Единия от тях сграбчи ръката на Дария,но тя не позволи да я хванат в капан:
-Не! Не ти мен,а аз теб ще хвана!-
По-високият мъж,който Дария бе хванала просто изръмжа и не каза нищо. Но странното беше,че дори и не се опита да се измъкне. Докато другият просто нападна близначките в гръб. Те извадиха огън и вода от ръцете си,а да създадат пара,която да обърка противникът и той припадна на земята. В същият момент,Брузо спусна от тавана мрежа и така хванаха и двамата противници на организацията. Заведоха ги в стаята за разпит и така ги държаха там дълго.

_______________________________Глава 5 - разпита____________________________
Дълго време,никой от злодеите не искаше да каже нищо. За това Блусия реши да ги разделят в различни стаи за разпит. И Дария започна да разпитва по-високият мъж. Докато другите по-ниският. А Блусия вече беше изкарана извън нерви.:
-Сега...! Ако не ми разкриеш планът си ще те подложим на тормоз!-
-Знаеш нужното,сладурано!- засмя се подло злодеят.
Дария усети отново силна емоция на гняв,който я глождеше и очите и светнаха отново в онзи заплашителен жълт цвят.:
-Как се осмеляваш да ме наричаш "Сладурано",подлецо?! - каза Дария,лепвайки шамар по лицето му.:
-Глупак!-
А това,само влоши нещата. Помисли си "Тук говорим за нещо сериозно,ама този кретен...!" тя извъртя поглед. "Драсня се от този,вече!":
-Слушай ме много внимателно,злодеянино! И не смей да ми хитруваш!-
-Ха-ха! Аз? Хитрец?! Хммм... Да!- засмя се нагло и шумно,младежът.
Блусия вече беше почти бясна.:
-Е,поне си признаваш!-каза тя,скърцайки със зъби.
Злият "човек",който всъщност Дария се съмняваше,дали бе изобщо от земята,се доближи до нея,и се опита да я целуне по устата,но тя го бутна на земята.:
-Как си позволяваш?!- Извика Дария,зашлевявайки го по бузата на лицето. Но този път със сила. А младежът застана на ъгъла на стаята,свеждайки глава.:
-Мислех си,че ако те целуна ти ще се влюбиш в мен... Исках да те взема за своя жена и да превземем света заедно!-
Дария се шляпна леко и иронично по челото и си каза на ум."Сериозно ли? Този малко е луд...!"
-Виж сега,няма се получи кирливият ти план!- последва кикот от страна на Дария,а после леко раздразнение в погледа и:
-Не знам за каква си ме взел,какво толчно кроиш,но...-
Блусия посочи камера в стаята,горе на тавана.:
-В тази стая всичко се записва!-
Когато младежът чу Дария,рязко промени поведението си.:
-Ами така трябваше да започнеш...!- погледа му изведнъж стана злобен. :
-Нито дума повече няма да обеля!- каза той. - Нищо няма да кажа,нито дума повече!-
Засмя се отново,но този път без онзи странен флирт.:
-Но зная,че има нещо... Има искра между нас! Или ще има! Сладуранке,прочетох го в мисловният ти процес. Мога да чувам подсъзнателните ти мисли...!-
Дария усети силно раздразнение от думите на странното зло момче.:
-И така да е,няма да стане нищо между нас! Няма да застана на твоя страна!-
Злодеят отново изръмжа,но този път,сякаш не от злоба,а от друго чувство... Чувство,което го дразнеше,сякаш бе влюбен в нея. Всеки път щом се заговорили в стаята за разпит,той усещал нещо... Нещо силно! Нещо като силна връзка. И когато дните минаваха,той се променяше... Но злодеят,не искаше да говори с никой,освен Дария-Блусия. Не приемаше дори храна... Приемаше само вода и само,ако тя му поднасяше. Не знайно как,но с времето злодеят,вече не искал да бъде зъл и да се нарича "Злодей повече". Сякаш със всеки изминал ден,той ставаше все по- мил и отворен към разпита на Дария... И един ден... Той просто отово проговори.:
-Аз... Просто исках... Да бъда обичан и да обичам... И Блусия,съжалявам,но наистина... Аз...- измрънкя тихо,заставайки близо до ушите на Дария. -Наистина чувствам нещо към теб,Дария-Блусия... Сякаш около теб,не искам да бъда зъл повече!- погледна я той със нажален поглед,а това му напомни,че трябва да каже и своето име и да се представи пред нея,защото имаше усет,че вече бе време да се изяви.:
-Аз всъщност се казвам Дион и съм принц,син на злодей. И не знам защо,но нито знам защо си признавам това пред теб,нито защо съм толкова мил в този момент...-
Дария слушаше внимателно какво и казваше Дион,сякаш и тя усещаше нещо между тях двамата под формата на малка искра чувство за обич,и то сякаш се прехвърляше все повече и повече в любовен жар на емоции. Но не схващаше как ик защо и тя го чувства...:
-Аз не разбирам... Как така се влюби в мен,толкова драстично?- каза тя,стараейки се да не се издава пред него,че и нейното сърце се разтапяше... А принц Дион просто се усмихна.:
-Не разбираш... Не съм се влюбил драстично! Аз от по-дълго време те знам... Ние се познаваме от минали животи... Били сме заедно,но всеки път щом сме се влюбвали нещо ни е разделяло...- каза Дион така,сякаш докато говореше пророкуваше миналото.:
-Преди двеста и три години,ние сме били на друга планета,една обща. Били сме двойка... А сега ти си от Албатрон,а аз от Мерезис,и си живяла и си била отгледана на земята... Но предполагам,че това вече го знаеш,относно планетата.-
Дария се разтрои,докато го слушаше и го прекъсна. -Нищо не разбивам! Още новости... Ужас,не понасям повече да чувам за неща,които не съм знаела,и изведнъж ми поднасят... Но като се замисля,има локига но звучи странно...- подложи ръката си Блусия на нейната брадичка.:
-Звучи интересна историята за нас двамата... Продължи,извинявай!-
-Ами,Дария... Аз имам дарба да си спомням за минали животи,освен силата ми да чета умове и да местя предмети със мисълта си и да телепортирам себе си и други същества на места... Но и в всеки минал живот сме били почти едни и същи,със сили,принц и принцеса...-
-Чакай малко Дион! Аз ли съм принцеса също?-
-Да! Но това е друга изтория,скъпа моя... Защото ме попита друго,а не съм довършил...- усмихна де принца.:
-Баща ми... Той иска да разруши всичко това,за да вземе длъжността на всички кралства във всяка вселена и да ги превземе,с груги думи,иска да стане като Божество,а той е просто крал на магията на Мерезис. Планетата от моят свят. Бях пратен на земята да те открия и отвлека... Но аз се предавам на Б.О.С.Т.А сега... Искам да съм супергерой! Не искам да ти взимам силите и да ги давам да баща си!Той това иска,но няма да ги получи!...-
-Но Дион,а кой е моят баща,а моята майка!??-
-Те са убити от него,съжалявам!-
-Поне как се казва баща ти,за да знам...- погледна със просъ;зен поглед Дария.
-Дерек Драуни...-
-Добре,а сигурен ли си,че ще си удържиш на думата,Дион!?-
-Да,и знаеш ли!? За да ми имате доверие в Б.О.С.Т.А. ще ти предам силите си временно,за да се убедиш ти,самата че няма да ги използвам за зло.-
-Решено е,целуни ме за да ги източа от теб!- каза Дария,със червени бузки на лицето си. А тогава последва целувка. Целувка,която сякаш ги стопли и двамата и усетиха топлината в сърцата си,и тогава медальона на Дария запона да всети ярко в бял цвят. Хванаха се за ръце. А останалите от организацията Б.О.С.Т.А. бяха чули всичко,през камерите.
________________________________Глава 5___________________________________
___________________________Гледната точка на злодея_______________________
Междувременно,в космически кораб,който приличаше на сив купул,далеч от земята,който се нимираше до планетата на принц Дион - Мерезис. Злият му баща Дерек кроеше подлият си план как да отвлече двамата,наблюдавайки ги през камери свързани с тези на земният сателит. Дерек изглеждаше на около четиресет и пет години,и винаги мразеше и презираше всички и най-вече нашата планета "Земята"... Имаше черни очи,прав кръгъл нос,рожден белег на окото си,който приличаше на драскотина,която започваше от челото му и стигаше до краят на долната част на дясното му око. Имаше руса коса и сини очи. Вечно взискателен на характер,носеше винаги черни дрехи. Беше облечен също и в черно наметало. Мразеше целият свят,дори и собственият си син- Дион... И предателството,което чувстваше от страна на синът си го побъркваше и му идваше да кипне отвътре. Дерек седеше по онова време и гледаше през екран всичко,което се случва с Дария и Дион и се гневеше все повече и повече с всяка изминала секунда:
-Ах,тази малка гадина-Дион! Вече не си мое дете,а предател!- измрънкя под носа си Дерек,премачквайки негова снимка със сина си.
-Ще атакувам,когато най-малко очаквате...!-
Измрънкя злият баща на Дион. Телепортирайки себе си на земята,скривайки се зад един блок в града,в който се намираха Дион и Блусия,причаквайки ги,облечен като обикновен човек,без да променя себе си в лицев план.
А в същото време Дион и Блусия-Дария се опознаваха в парк,не далеч от Б.О.С.Т.А.
Разхождаха се и се държаха за ръце,докато не се изморят и седнаха на една пейка.
Дълго време не си казваха нищо и само мълчаха и се кикотеха,гледайки се в очите влюбено. Докато странна фигура изведнъж не се промъкна зад тях и сграбчи Дион,и и двамат изчезнха без следа... Дария се уплши и шокра,но побърза да се зпъти веднга,към Б.О.С.Т.А.,зщото се досети,че това може да е бащата на Дион. Когато Дария влезе в оргнизцията,всички бяха разбрали какво всъщност е станло и Брузо се обърна към Дария:
-Бързо,нямаме време! Дион е в беда! Следващата си ти,ако не побързме... А след теб цялата вселена е в беда!-
__________________________________Глава 6________________________________
__________Труден емоционлен сблъсак-От Гледната точка на Дион____________
Когато принц Дион се свести збеляза,че се намира в коръба на баща си,който бе малко над орбита на земята. Когато Дион видя,къде се намира,моментално се опита да разубеди баща си от всичко това и да стане добър... Но опита на принца бе безуспешен... А краля на злата магия от тяхната планета се разгневи още повече. И безумно силно ритна лицето на сина си с крак:
-Безумецо,ти си голям предател! А трона щаша да бъде наш и общ,сега ще е само мой!-
-Теб само трона те вълнува... За това уби и майка ми!-
-Ако само мен ме вълнуваше трона,нямаше да оставя детето си живо!-
-Защо не уби и мен,татко?!-
-Защото те обичам,изрод!- заплю се на земята Дерек.
-Така не се нарича човек,който обичаш или си обичал някога...-
-От тук нататък си без баща! Ясно ли ти е,нямаш баща!- засмя се нагло злият крал. А от ръката му излизаше кълбо от енергия,което се насочи към Дион,и принца започна да вика в болка... А Дерек се засмя така,сякаш не му пукаше особено и започна да точи енергията на сина си,който бе с влошено състояние,ранен и почти безпомощен вече... Струполи се на земята и немощно не можа повече да помръдне,но не бе мъртав все още... В същият момент,преди Дерек да пребие Дион до безсилие и да нанесе още щети по тялото му,се появиха Дария,Емилия и Емануела.:
-Спри веднага!- Извика Брузо.
-Дион! Не!- изпищя принцеса Дария със всичката си сила.
-Спокойно,добре съм!-
-Не,не си! Ти кървиш!- заплака Блусия,прегръщайки принца...
А тогава Дерек застана до двамата,докато говореха един с друг и започна да черпи от енергията на Дария. Тогава тя се сети,за нейният медальон и го хвърли в ръцете на Дион... Но като че ли започна да и причернява и да губи сили и започна да вижда все по-мътно и неясно,докато в един миг просто припадна...

_____________________________Глава 7___Утехата_________________________
Блусия отвори своите пъстри очи... Озова се в топла,болнична стая със пуснато парно отопление. Огледа се наоколо и всичко беше нормално. Беше в болнично легло,а до нея седеше Дион,но изглеждаше тъй различно от типичният му вид облекло. Носеше бели дрехи и рапърска шапка. Нещо нетипично за него. Тя се вгледа в просълзените му очи и го хвана за дланта. А щом той видя,че тя бе будна извика радостно:
-Дария! Ти се събуди от комата?!- сграбчи я Дион да я прегръща.
-Моята скъпа Дария!- той стисна леко ръката и:
Обичам те! Знаех си,че ще се събудиш!-
-Какво стана,Дион?-
Дион бе твърде развълнуван за да обясни всичко,но се опита всячески да обясни...:
-Ти беше в кома цели три години,скъпа! Върна се!- Дион започна да подскача.:
-Слава на Бога,че ти си добре!-
-Какво,колко???!- извика Блусия.
-Не помниш ли?- очуди се Дион.:
-Ние тъкмо планирахме да си имаме даце и преди това да вдигнем голяма сватба,а ти просто припадна!-
-Но Дион,ами Б.О.С.Т.А.?-
-Кое?- попита Дион. -Кой е Боста?
-Чакай малко?!.....- Била съм в кома и всичко,което съм изживяла е било в моето въображение ли...?-
-Да,скъпа,но...- с уплашен поглед Дион се усмихна неловко и с бавни стъпки от пред-назад се запъти към изхода на стаята.:
-Ти си малко объркана от състоянието си сега,скъпа... Обичам те,ще се върна след малко,окей?-
-Д... Добре!...- отговори Блусия,поглеждайки ръцете си,опитвайки се да извади магически кълба от енергия от тях,но без успех... А когато се огледа в стаята,намери под леглото едно писмо,на което пишеше.:
"От истинският Дион,моля те прочети го Дария!"
Тя отвори писмото,и прочете листа,който извади от него,а на онзи лист пишеше:
"Скъпа моя Дария-Блусия! Дерек източи почти всичката ти сила,но аз го спрях,с помощта на медальона ти,който сякаш без да знаеш как и защо ми го даде... Той ми помогна мигновенно да те изпратя в друга мулти-вселена,с други думи... В друг свят,но без сили и магии,но ще намеря начин да те върна. Търся вратичка към теб,освен ако самата ти не я намериш... Единствената сила,която е останала е в теб,силата на любовта,използвай я разумно... Намерихме начин да спрем Дерек! Вкаменихме го! Обичам те много! Вечно твой - Дион!..."
Когато Дария прочете съобщението се разплака и сълзите и започнаха да светят,заедно със областта на сърцето и... А единствената магия,която и остана,бе "любовта" и към Дион... А сълзите и създадоха енергийно поле,което водеше към вселената на земята,в която бе нейните истински "свят" и "Дион"... И силата на тяхната любов я върна в нейното истинско тяло... Последва една целувка,която стопли сърцата на Б.О.С.Т.А,а пък коръба в който се намираха,използваха за да стигнат до планетата на принц Дион -Мерезис,където се омъжиха и сплотиха всички планети и светове и царуваха като крал и кралица на Мерезис и Албатрон...! А след години им се роди дъщеря,която кръстиха Мереди. Тя се роди със зелени очи и розова коса,със един рус кичур... И така заживяха дълго щастлив и праведен живот на крал и кралица,заедно със дъщеря си,която обичаха повече от всичко!... Край.

Всички близки на главната героиня

крият тайна сила,

която Дария - Блусия - самата тя,притежава...

А тя открива бавно и славно истината,а
дали тази сила ще спаси света ни?

На какво е способна силата на любовта?

Оставям ви като прочетете да разберете сами,

втурвайки се от този прекрасен,

драматично комедиен роман,

който крие много фантастика,

любов и емоции,които ще изпитате

със всяка страница напред!